| В отговор на протестите Президентската институция предложи да бъде създаден Обществен съвет, чрез който да бъде гарантирано участието на обществени групи и граждански организации при създаването и изпълнението на политики. В отговор на това намерение и вече създадените обществени съвети към няколко институции, гражданското движение Разномишленици и инициативата Future Bulgaria ("Бъдеща България") провеждат обществено допитване тук, целящо създаване на обществено одобрен модел на предпочитана от граждани и обществени организации структура на Съвета. Вярваме, че бъдещият успех на тези структури и легитимността им ще бъдат гарантирани само ако са създадени и развити въз основа на консултации със заинтересовани граждани и организации, които да бъдат преки участници в подобни съвети. Моля, отделете време, за да попълните онлайн допитването в срок до 10-ти май, както и поканете ваши конктакти с отошение към темата към събитието във фейсбук, за да научат и те за допитването. Получените отговори ще бъдат обобщени и докладът ще бъде разпространен онлайн преди официално да бъде предаден на отговорните институции. Чуйте повече за инициативата от сутрешния блок на БНТ. Благодарим Ви предварително за отделеното време и идеи! Нека не забравяме, че от нас зависи! ***** Инициатори на допитването: - от страна на Разномишленици - Кирил Радев, Анна Димитрова, Светлозар Цветанов - от страна на Future Bulgaria - Руслан Скоморохов, Мануела Миткова, Злателина Бежева, Николай Христов Разномишленици: Разномислещите съмишленици е неформално гражданско движение от активни млади хора, които разпознават проблемите в българското общество като резултат от липсата на цялостен и фундаментален подход. Фундаменталността се отнася до ценностите, които обществото трябва да утвърди като двигател, като ядро на нова култура в обществото, а цялостта се отнася до един нов начин за свързване, обмен на ресурси и съдействие в рамките на едно значимо и гласно гражданско общество в България. “Разномишленици” съществува от три години, в който период е организирало редица обществени дискусии по теми, свързани с достигането на крайните цели на движението. Повече на http:// Future Bulgaria: Future Bulgaria (“Бъдеща България”) е инициатива започната преди две години от млади хора работещи и учещи в Бостън, САЩ. Тя цели да способства създаването на среда за обмен на информация, връзки и идеи между българи и български организации в академичната и професионалната области извън и в България. На настоящия етап, инициативата организира редица събития в Бостън, САЩ като приобщава към тях участници и представя организации от двете страни на океана. Една от следващите цели е да се създаде официална организация основана на принципа на “lean organization”, тоест да не изисква значителни ресурси или финансиране за разширяване на дейността. Повече на www.futurebulgaria.org |
неделя, 21 април 2013 г.
Обществено допитване относно модела на Обществените съвети
неделя, 27 ноември 2011 г.
Една вечер с МЕГО и „Заедно в час”
“Всеки си има един Учител, когото помни цял живот.
Учител с главно „У”.
Фраза прозвучала по време на дискусията
Любимите учители са една бездънна тема, именно защото всеки от нас е имал по един такъв, който е променил мирогледа ни, отворили са вратата към различното мислене, подбутнали са ни в нужния момент. И ние ги помним и ценим понякога цял живот.
На последната среща на проекта „ИдеЯлисти”, темата не беше „Учителят”, но споменахме тази дума твърде често. Поводът за срещата ни беше образованието и алтернативните му форми. Именно по тази причина, ние поканихме наши приятели – организациите „Заедно в час” и МЕГО (Морал, етика и гражданско образование).
Много е хубава темата за образованието в България – най-малко, защото всеки има мнение по нея, след като е бил или остава част от образователната системата. И залата на Софийски университет събра хора, които искаха да се изкажат, но и да чуят за дейността на двете организации. Нека разкажем за тях и в писмен вид.
По реда на номерата : „Заедно в час”
„Заедно в час” е абсолютен феномен. Най-малко, защото това е организацията, която оборва идеята, че учителството е професия, за която трябва да се подготвяш четири години в университета и да преминеш практиката на педагога. Изненадата идва с думите „Всеки може да стане учител, стига да носи лидерските качества в себе си”, с които Петя Велева започна презентацията на организацията. Екипът, който твърдо вярва, че образованието е ключ към успехите в живота ни, работи от 2010 година над създаване на мрежа от нови учители, които да преподават в най-различни краища на България. Учител може да стане абсолютно всеки от нас. Стига да наистина да иска да бъде сред деца и разбира се, да премине през серия тестове, за да попадне в програмата на „Заедно в час”. Безспорно новаторско.Организацията е част от международната мрежа Teach For All и предлагат двугодишна програма на всички преминали конкурса. По време на тази програма бъдещите учители ще бъдат подготвени за среща с най-малките и лидерските качества у всеки един преподавател ще бъдат допълнени с необходими знания и умения за работа с деца. Както казват самите членове на „Заедно в час”, тези кандидати следва да бъдат „Хора, които могат да се реализират във всяка една сфера.” И съответно да предадат тези умения на децата.
Девизът на организацията е „За успеха на всяко дете” и емоциите, които са заложени в тези думи, неизменно следва да привличат активни и готови да раздават себе си на децата, млади хора. Повече информация за дейността и предстоящия набор на кандидата може да научитe тук, а идва ред на
Участник номер две: МЕГО.
Краткото МЕГО, всъщност е стабилно и дълго име на „Морал, етика и гражданско общество” – една организация, която тепърва ще влезе в класната стая с нов предмет – „Гражданско общество.” Създателят на организацията проф. Минко Балкански пояснява каузата така: „Днес е особено важно да се помогне на децата да станат достойни хора, с чувство за
отговорност. Това е неотложна задача, която изисква много усилия, преданост, всеотдайност и постоянство, за да се поеме отново по един отдавна изоставен път.” В тези думи се побира светлата цел, която МЕГО искат да достигнат с дейността си. Истината е, че за да имаме едно активно гражданско общество, ние имаме нужда да го възпитаваме. Предметите „Философия” и „Етика”, разбира се, са много добри и нужни, но от малки трябва да опознаваме света през призмата на негови граждани. Защото за да се наричаш „гражданин” на дадено място ти трябва да бъдеш отворен, активен и отговорен към процесите, които се случват там. Образованието, което децата ще получат в рамките на този предмет ще ги подготви да бъдат такива граждани. Амбицията на организацията е да започне работа с деца и в тази връзка МЕГО търси желаещи да се включат в тази инициатива и набира нови членове. Повече информация може да откриете на сайта http://www.mego.bg/.
Образование, образование и още веднъж образование – с тази важна и хубава тема се занимавахме на последната ни среща и ще продължим да се занимаваме в бъдеще. Защото това е коренът на нашето развитие и ако има какво да дадем, ние следва да го направим. Сред една от основните ценности на Разномишленици е отговорност – за поетите решения и предприети действия. Отговорността се ражда с пример и се възпитава от добри учители. Както знаете, всичко е в ръцете ни или казано с други думи
Защото от нас зависи!
сряда, 20 юли 2011 г.
Обществено доверие – мит и легенда
„Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.”
Оскар Уайлд
ОД. Множество са дефинициите, които могат да се скрият под тази абревиатура, множество са и определенията, които „обществено доверие”, скрито там от мен, има в очите ни. Опитахме се да намерим отговор за това „Какво е общественото доверие?” и „От кого зависи то?” още преди организираната в Американския център в Столичната библиотека среща и идеите ни може да прочетете ето тук.
На самата среща, мненията бяха сходни и най-вече, вървящи по същата логика, която ние видяхме, задавайки този въпрос на самите себе си. Говорейки за нивото на обществено доверие, някак спонтанно изниква и желание да се тръгне малко по-отдалеч, от личностното, индивидуалното доверие между нас самите. Но присъстващите на дискусията зададоха въпроса: „А как може да има обществено доверие, след като ние не вярваме нито в държавата, нито в Бог, нито дори на съседите си?” И наистина, да имаш доверие означава да вярваш, но когато вярата за теб е ненужна, непозната и неупотребявана, трудността се увеличава многократно.
На тази среща решихме да подходим по-различно – да дискутираме заедно същността на темата и нейните подтеми. Без зададени въпроси, на които трябва да открием отговори, без конкретни точки, които трябва да обсъдим. Присъстващите бяха онези, които измислиха въпросите и създадоха картата, по която да върви дискусията. В хода на разговора, тази карта беше непрекъснато обновявана и систематизирана. Намерихме разклонения и подтеми на обширния въпрос - „Можем ли да направим първи крачки към обществено доверие или да останем прагматични?”, които ще може да видите сами.И ако в началото на срещата, ние си зададохме въпроса как в възможно наличието на доверие да съществува без да имаме навиците въобще да вярваме, независимо дали говорим за религия, междуличностни взаимоотношения или институционални процеси, то постепенно ние се запитахме „А защо се случва така?”. „Доверието е въпрос на възпитание, черта на характера и семейна среда, в която се развива един човек”. Ако изхождаме от истинността, че доверието и неговото наличие или липса, е наистина глобален въпрос, очевидно е, че култивирането му започва от самото начало. Лесно е да виним този или онзи за наши грешки, малко по-сложно е да поставим картите на масата и да решим какво можем да променим в нас самите. И така, ако доверието се изгражда от детството и ние не сме имали късмета, на тази важна тема да бъде обърнато достатъчно внимание, изходът е задаването на въпросите за нивото на нашето собствено доверие сега, в зрялата ни възраст.
Общественото доверие, предполага наличие на две неща – общество и доверие. Логично. А обществото само по себе си е съвкупност от множество личности, които взаимодействат, както помежду си, така и заедно, поставяйки си общи цели и работейки над общи проекти. Но общата работа е невъзможна без доверие. Така стигам до личния извод, че едно общество, което няма високо ниво на обществено доверие е болно. То е създадено и функционира, но някак непревилно, някак наполовина, точно като един болен организъм, който не може да изпълнява спокойно и вярно функциите си, затормозен от 38-градусова температура.
Срещата, на която дискутирахме нивото на общественото доверие в България, се проведе доста преди убийството на Яна в Борисовата градина. Един от участниците сподели, че високият му ръст кара хората да се страхуват от него. Страхът, породен от една страна от вродения ни инстинкт за оцеляване, а от друга, от съзнаването на собствената беззащитност. Липсата на високо ниво на доверие към държавните инстититуции, ни плаши. Защото ние знаем, че ако нещо ни се случи, ние сме сами и помощта на органите на реда съвсем не е сигурна. Но е важно да се отбележи, че непознаването на правата си, както и на институционалната работа, пасивността в нашите собствени действия, познатото до болка „Аз какво мога да направя?”, са също съществена част от процеса в изграждането на тези взаимовръзки. Тук е важно да се припомним и ролята на гражданските инициативи в този процес и нашия принос към тях. Гражданските инициативи без граждани е никому ненужен оксиморон, който трябва да бъде елиминиран от съзнанието ни. Гражданската активност, сплотеността между хора с обща визия за бъдещето, е силата, с помощта на която ще бъде повишено нивото на общественото доверие у нас.
Нарушените връзки между отделните членове на обществото, това са резултатите от ниското ниво на доверието. Още при формирането на подтемите на срещата, един от участниците в дискусията припомни, че доверието е двупосочно – ти се доверяваш, на теб ти се доверяват. В хора на разговора, дискутиращите споделиха, че доверието многократно се увеличава, когато ти знаеш, че даденият човек спазва законите. Каквито и да са те, добри или лоши, системата от закони е един скелет на подредба в обществото и спазването им гарантира ред, справедливост и предвидимост.
Но отново, болестта на обществото ни, некоректната съдебна система, ни пречи да бъдем спокойни. А когато сме неспокойни, съвсем логично, сме нащрек. И вярваме само на себе си.Забавен и същевременно тъжен е примерът с мъж, опитал се сам да сглоби тостер. Извънредни усилия, неувенчани с успех, само подтвърдиха мнението му, че наличието на общество не е случайно – индивидуалната работа е по-тежка и по-несигурна. Но при ниско ниво на обществено доверие, ние все по-често и по-често се осланяме на личните си сили, вместо да действаме заедно и по-ефективно.
Споделените ценности, обща визия за крайната цел, личния пример на ежедневно ниво – това са само части от първите стъпки, които изведохме по време на дискусията. Те са много и те са нужни, за да спрем тази болест, която ни пречи в останалите ни действия. А всичко трябва да започне от началото – от вярата. Или както каза един от участниците в дискусията: „Доверието изисква риск и смелост”.неделя, 26 юни 2011 г.
Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?
Какво е обществено доверие?
Общественото доверие има много измерения, но може би интуитивното определение е състояние на взаимодоверие между всички участници в едно общество, базирано на колективен договор, че само определени типове норми на поведение са приемливи и че съответно всеки участник в обществото трябва така да организира съществуването си около тях, че то да не ги нарушава. Тези норми на поведение обаче минават отвъд формалността на закона и се отнасят до далеч по-нравствени и морални категории. Общественото доверие не би могло директно да се съпостави с личното доверие, което бихме изпитвали към някой, защото по същество то се изразява към колектив с общи характеристики и представлява риск. Докато при доверие към конкретна личност, всеки от нас има възможността да базира решението си на редица психологически преценки.
Общественото доверие е също и мощен инструмент в гражданските общества на един глобализиран свят, представляващ алтернатива на идеята за власт чрез сила. В този контекст значението на словосъчетанието се отнася и по-конкретно до отношението между управлявани и управляващи, или доверили се и получили доверие. В силните и осъзнати граждански общества, доверието е инструмент на доверителите за насочване на управляващите и държането им под отговорност, то е вид власт. В неосъзнати и неинформирани общества, то може да бъде използвано срещу доверителите като средство за манипулация в критични за властта моменти като изборите.
Освен всичко това, общественото доверие е и двупосочен процес. Ако очакваме от другите да заслужават доверието ни, трябва да се постараем нашите собствени действия да доказват решението ни да уважаваме обществения договор.
Обществено доверие или личният рационален избор трябва да ни движи, кое ще ни направи по-успешни?
Така поставен, въпросът ни кара да изберем между ситуация, в която слабият (икономически, интелектуално и физически) е винаги победен (среда, доближаваща се до описаното от Томас Хобс природно състояние на отношенията между хората, с малката разлика, че въпреки всичко ние сега имаме държава) и ситуация, в която всеки рискува доверието му да не бъде оправдано от част от колектива. Но всъщност, не такъв избор стои пред нас, а по-скоро изпитанието да осъзнаем, че да изпитваш обществено доверие е практично и логично. Липсата на доверие, не само показва, че в обществото по-чести са ситуациите на подвеждане, но на психологическо ниво програмира в повечето у нас усещането, че сме вечно „прецакани”. Следователно много решават да се надяват единствено на собствените си възможности, губейки при това възможността да се специализират в една дейност и следователно не допринасят по никакъв начин за прогреса в обществото.
Следователно, в едно общество, където 90% от хората отказват да участват в граждански договор за обществено доверие шансът за прогрес е сведен до минимум, а съществуването на различните участници в тази общност е лимитирано до вътрешния им семеен и приятелски кръг, по този начин елиминирайки възможността от социализация и обмен на идеи, така необходими за каквото и да е движение напред.
Защо е важно общественото доверие? Има ли общество без обществено доверие?
Обществото е съвкупност от хора, всеки с отредена специфична роля, които чрез коопериране успяват да постигнат прогрес. Общественото доверие в случая се явява ускорител на този процес и необходим инструмент. Всяко общество без обществено доверие е обречено на разпад и е неспособно да акумулира положителна промяна.
От кого зависи общественото доверие да се появи?
Като че ли само от нас. От индивидуалното решение да не толерираме нечие несправедливо поведение, подронващо общия договор. Това може да стане чрез обратна връзка с конкретния нарушител, ясно изразено мнение в момента на несправедливото действие и осъзнато избягване да се участва в такива ситуации. Примерно ако един продавач веднъж ви е продал лоши череши от кашон, който е зад красиво подредения щанд, реагирате на място и след това казвате на всички да не купуват от него. От друга страна ако някой е посрещнал вашите очаквания, поощрете го, препоръчайте го.
Други въпроси, които струва да си зададем в дискусиите по тази тема, са:
Какви са санкциите срещу тези, решили да не живеят спрямо социалния договор и установеното обществено доверие? Какви са преките ползи от общественото доверие? Какви рискове крие едно общество с високи нива на обществено доверие? Те струват ли си? Как се култивира обществено доверие? Има ли и ще има ли обществено доверие в България?
Общественото доверие има много измерения, но може би интуитивното определение е състояние на взаимодоверие между всички участници в едно общество, базирано на колективен договор, че само определени типове норми на поведение са приемливи и че съответно всеки участник в обществото трябва така да организира съществуването си около тях, че то да не ги нарушава. Тези норми на поведение обаче минават отвъд формалността на закона и се отнасят до далеч по-нравствени и морални категории. Общественото доверие не би могло директно да се съпостави с личното доверие, което бихме изпитвали към някой, защото по същество то се изразява към колектив с общи характеристики и представлява риск. Докато при доверие към конкретна личност, всеки от нас има възможността да базира решението си на редица психологически преценки.
Общественото доверие е също и мощен инструмент в гражданските общества на един глобализиран свят, представляващ алтернатива на идеята за власт чрез сила. В този контекст значението на словосъчетанието се отнася и по-конкретно до отношението между управлявани и управляващи, или доверили се и получили доверие. В силните и осъзнати граждански общества, доверието е инструмент на доверителите за насочване на управляващите и държането им под отговорност, то е вид власт. В неосъзнати и неинформирани общества, то може да бъде използвано срещу доверителите като средство за манипулация в критични за властта моменти като изборите.
Освен всичко това, общественото доверие е и двупосочен процес. Ако очакваме от другите да заслужават доверието ни, трябва да се постараем нашите собствени действия да доказват решението ни да уважаваме обществения договор.
Обществено доверие или личният рационален избор трябва да ни движи, кое ще ни направи по-успешни?
Така поставен, въпросът ни кара да изберем между ситуация, в която слабият (икономически, интелектуално и физически) е винаги победен (среда, доближаваща се до описаното от Томас Хобс природно състояние на отношенията между хората, с малката разлика, че въпреки всичко ние сега имаме държава) и ситуация, в която всеки рискува доверието му да не бъде оправдано от част от колектива. Но всъщност, не такъв избор стои пред нас, а по-скоро изпитанието да осъзнаем, че да изпитваш обществено доверие е практично и логично. Липсата на доверие, не само показва, че в обществото по-чести са ситуациите на подвеждане, но на психологическо ниво програмира в повечето у нас усещането, че сме вечно „прецакани”. Следователно много решават да се надяват единствено на собствените си възможности, губейки при това възможността да се специализират в една дейност и следователно не допринасят по никакъв начин за прогреса в обществото.
Следователно, в едно общество, където 90% от хората отказват да участват в граждански договор за обществено доверие шансът за прогрес е сведен до минимум, а съществуването на различните участници в тази общност е лимитирано до вътрешния им семеен и приятелски кръг, по този начин елиминирайки възможността от социализация и обмен на идеи, така необходими за каквото и да е движение напред.
Защо е важно общественото доверие? Има ли общество без обществено доверие?
Обществото е съвкупност от хора, всеки с отредена специфична роля, които чрез коопериране успяват да постигнат прогрес. Общественото доверие в случая се явява ускорител на този процес и необходим инструмент. Всяко общество без обществено доверие е обречено на разпад и е неспособно да акумулира положителна промяна.
От кого зависи общественото доверие да се появи?
Като че ли само от нас. От индивидуалното решение да не толерираме нечие несправедливо поведение, подронващо общия договор. Това може да стане чрез обратна връзка с конкретния нарушител, ясно изразено мнение в момента на несправедливото действие и осъзнато избягване да се участва в такива ситуации. Примерно ако един продавач веднъж ви е продал лоши череши от кашон, който е зад красиво подредения щанд, реагирате на място и след това казвате на всички да не купуват от него. От друга страна ако някой е посрещнал вашите очаквания, поощрете го, препоръчайте го.
Други въпроси, които струва да си зададем в дискусиите по тази тема, са:
Какви са санкциите срещу тези, решили да не живеят спрямо социалния договор и установеното обществено доверие? Какви са преките ползи от общественото доверие? Какви рискове крие едно общество с високи нива на обществено доверие? Те струват ли си? Как се култивира обществено доверие? Има ли и ще има ли обществено доверие в България?
сряда, 22 юни 2011 г.
“Можеш да помогнеш!” Представяне на гражданската инициатива "Движение на българските майки"
С това изречение започна презентацията на фондация “Движение на българските майки” (ДБМ). Това са жени, които знаят за даден дом за деца, лишени от родителски грижи, колко деца кога са били болни, колко пъти са имал въшки и т.н. Жени, които започват с апела не да даряваме на домовете за деца памперси, лакомства или дограми. Защото за да помогнем, трябва да даряваме всъщност ласки, внимание и любов.
Роси, Каролина и Нела от ДБМ разказаха много и много вълнуващи факти за историята и дейността на фондацията. Ако те интересуват подробности, следващият път не пропускай нашите дискусии на живо. Тук ще прочетеш какви бяха акцентите, а Разномишленици и ДБМ са отворени, разбира се, за допълнителни въпроси.
По време на срещата участниците се запознаха с три жени, които освен че се грижат за собствените си деца и семейства, по време на майчинство започват да се ангажират и със съдбата на много други, изоставени бебета и деца, които нямат шанса да получата непосредствена семейна грижа и внимание. Освен с отделните личности, участниците се запознаха с ДБМ като една много интересна инициатива, стартирала преди седем години и която до ден днешен е уникална – функционира на доброволчески принцип. Това според тях започва дори да се превръща в подозрително за недоверчивия българин, който тепърва явно ще свиква, че и в България има хора, които ежедневно в продължение на години се ангажират доброволно и без заплащане, като граждани, а и емоционално.
Най-малко 30 съмишленици доброволци на ДБМ са разпръснати в градове из цялата страна, а много други се включват кампанийно. Звената на ДБМ по градове са самстоятелни и сами решават какви инициативи да стартират, как да разпределят събрани средства и т.н. ДБМ е пример за учаща се организация, която с времето достига до правилните начини за постигане на своите (формулирани) визия, мисия и цели. Започвайки в началото със събиране на средства и с материални дарения, в процеса на работа “майките” осъзнават, че децата в домовете са превърнати в консуматори от всички онези, които им изпращат или носят вкусотии и подаръци; и че децата всъщност имат нужда от редовно внимание и отношение на обич към тях, от това да са навън, вън от дома институция; да са в семейна среда. И че домовете за деца имат нужда от кадри, от човешки капацитет, който да помага на децата да излязат от тях. За съжаление има не малко дарители, които не искат да разберат това.
Именно първостепенните нематериални нужди на децата и младежите без родителска грижа оказват влияние върху решението ДБМ да се откаже от вече реализирния съвместен проект за луксозното защитено жилище “Заедно” до Божурище. Там младежите, излезли от домове, получават всичко – жилище, храна, услуги – на готово, без да са се преборили за него. По този начин защитеното жилище се превръща във вид инстиуция. Като алтернатива ДБМ създава проекта “САМ – Социална адаптация за младежи”. Чрез него младежите получат индивидуална и специфична подкрепа, например за повишаване на образователния статус, създаване на навици за отглеждане на деца, подкрепа при търсене на работа, психологическо и юридическо консултиране.
По проекти ДБМ работи не от самото начало, а едва от 2007 г. Фондацията констарира все по-добра комуникация с неправителствения сектор, което е особено ценно за защита на общите цели и лобиране пред държавните институции. Защото от друга страна ДБМ например констатират, че като членове на Националния съвет за защита на детето не успяват да постигнат особени резултати. Не случайно все по-голяма част от усилия им са насочени към промяна на системата и на нормативната уредба; множество проблеми се коренят в законодателството, както и в бюрокрацията и неадекватността на работа на отговорните държавни органи. Надълго обсъдени например в това отношение са проблемите при усвояването на европейски средства по проекти. За съжаление “социалните проекти не са социални”, когато се финансират от програми като Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Те превръщат организациите бенефициенти в администратори, трупащи папки с документи, отнемайки времето за реална работа с децата и без да се интересуват от постигнатия ефект в домовете. Очевидно проблемите в това отношение са големи, принуждавайки и ДБМ да се откаже от европейски проект, усвояван на хартия, но на практика без резултат.
Някои други алармиращи факти, според представителките на ДБМ:
При приемната грижа има множество случаи, при които нещата не вървят дорбе и се изисква повече контрол. Нужни са реално работещи публично-частни партньорства за изграждането на жилища в процеса на деинституционализация. Има прекалено много отговорни държавни институции по проблемите на децата без родителска грижа и липсва координация, ДАЗД няма реално контролиращи функции и е необходимо концентриране на отговорността в едно специализирано министерство. Но политиците нехаят за социалната политика, според ДБМ, и тя далеч не им е приоритет. Осиновители на деца над 5 годишна възраст нямат право на отпуск по майчинство – проблем, по който ДБМ ще настояват за законодателна промяна. В домовете продължават да влизат бебета, макар от друга страна осиновяванията да нарастват. Ако инициативи като тяхната не се бъркат навсякъде, множество проблеми остават скрити и се потулват. Продължава да има случаи на деца като тези от филма за Могилино.
Някои от отговорите на ДБМ:
Организиране на чисто емоциолани инициативи за децата, като например кръщенета, екскурзии в големи градове с цел социализация, акции за чистене на въшки и миене на дупета дори. Така например “майките” се опитват да продължат прекъснат проект, по който са водили деца от дом всеки месец за два дни в София, за да ги научат да се оправят сами, да видят какво е градски транспорт, личен лекар или библиотека. ДБМ въвлича деца от домовете в техните акции, учат ги да помагат. Ще се опитат да продължат проекта САМ с частно финансиране, отказвайки се от бюрократичното европейско такова. ДБМ печелят например така добре доверието не само на български студенти в чужбина, но и на германския работодател на български студент, който пожелава да дари 10 000 евро за наемане на специализиран персонал за дом за бебета с увреждания.
Как можем да подкрепяме ДБМ и ние:
С доброволен труд; менторство; знания; продукти; дарения по ведомост; директен дебит. Така например, на срещата Георги Богданов от Националната мрежа за децата, обединаваща 86 други организации със сходни цели, предложи да ДБМ да им помогне в изграждането на организационен капапцитет с три цели дни доброволен труд.
Някои научени уроци относно доброволческите граждански инициативи:
Зависят от нас и нашата активност и отдаденост. Достатъчни са малко на брой, но целенасочени проекти. Необходимо е доброволческите инициативи да останат съзнателно учещи се, защото правилният подход може да бъде открит в последствие, понякога и с цената на отказ от идеи или започнати проекти. След определен праг на растеж на организацията започва да се усеща липсата на административен капацитет, липсата на едно постоянно ангажирано ядро от няколко (наети) човека, които да поддържат растящата мрежа от доброволци, да инициират и движат проекти. От друга страна, няма нищо лошо в това да има множество и различни доброволчески организации.
С което Разномишленици са съгласни, като трябва да се продължат усилията за работа в мрежа и за учене един от друг. Затова и тези срещи ще продължат със събитието този понеделник, 27 юни, от 19 ч. в Американския център (Америкън Корнър) в Столичната библиотека. Темата на третата ни среща за идеЯлисти е: Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?
Съвсем скоро ще публикуваме и статия тук по темата и как ние разсъждаваме по темата.
Очакваме с нетърпение вашите отзиви и коментари!
ПС. Линк към събитието във фейсбук
Роси, Каролина и Нела от ДБМ разказаха много и много вълнуващи факти за историята и дейността на фондацията. Ако те интересуват подробности, следващият път не пропускай нашите дискусии на живо. Тук ще прочетеш какви бяха акцентите, а Разномишленици и ДБМ са отворени, разбира се, за допълнителни въпроси.
По време на срещата участниците се запознаха с три жени, които освен че се грижат за собствените си деца и семейства, по време на майчинство започват да се ангажират и със съдбата на много други, изоставени бебета и деца, които нямат шанса да получата непосредствена семейна грижа и внимание. Освен с отделните личности, участниците се запознаха с ДБМ като една много интересна инициатива, стартирала преди седем години и която до ден днешен е уникална – функционира на доброволчески принцип. Това според тях започва дори да се превръща в подозрително за недоверчивия българин, който тепърва явно ще свиква, че и в България има хора, които ежедневно в продължение на години се ангажират доброволно и без заплащане, като граждани, а и емоционално.
Най-малко 30 съмишленици доброволци на ДБМ са разпръснати в градове из цялата страна, а много други се включват кампанийно. Звената на ДБМ по градове са самстоятелни и сами решават какви инициативи да стартират, как да разпределят събрани средства и т.н. ДБМ е пример за учаща се организация, която с времето достига до правилните начини за постигане на своите (формулирани) визия, мисия и цели. Започвайки в началото със събиране на средства и с материални дарения, в процеса на работа “майките” осъзнават, че децата в домовете са превърнати в консуматори от всички онези, които им изпращат или носят вкусотии и подаръци; и че децата всъщност имат нужда от редовно внимание и отношение на обич към тях, от това да са навън, вън от дома институция; да са в семейна среда. И че домовете за деца имат нужда от кадри, от човешки капацитет, който да помага на децата да излязат от тях. За съжаление има не малко дарители, които не искат да разберат това.
Именно първостепенните нематериални нужди на децата и младежите без родителска грижа оказват влияние върху решението ДБМ да се откаже от вече реализирния съвместен проект за луксозното защитено жилище “Заедно” до Божурище. Там младежите, излезли от домове, получават всичко – жилище, храна, услуги – на готово, без да са се преборили за него. По този начин защитеното жилище се превръща във вид инстиуция. Като алтернатива ДБМ създава проекта “САМ – Социална адаптация за младежи”. Чрез него младежите получат индивидуална и специфична подкрепа, например за повишаване на образователния статус, създаване на навици за отглеждане на деца, подкрепа при търсене на работа, психологическо и юридическо консултиране.
По проекти ДБМ работи не от самото начало, а едва от 2007 г. Фондацията констарира все по-добра комуникация с неправителствения сектор, което е особено ценно за защита на общите цели и лобиране пред държавните институции. Защото от друга страна ДБМ например констатират, че като членове на Националния съвет за защита на детето не успяват да постигнат особени резултати. Не случайно все по-голяма част от усилия им са насочени към промяна на системата и на нормативната уредба; множество проблеми се коренят в законодателството, както и в бюрокрацията и неадекватността на работа на отговорните държавни органи. Надълго обсъдени например в това отношение са проблемите при усвояването на европейски средства по проекти. За съжаление “социалните проекти не са социални”, когато се финансират от програми като Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Те превръщат организациите бенефициенти в администратори, трупащи папки с документи, отнемайки времето за реална работа с децата и без да се интересуват от постигнатия ефект в домовете. Очевидно проблемите в това отношение са големи, принуждавайки и ДБМ да се откаже от европейски проект, усвояван на хартия, но на практика без резултат.
Някои други алармиращи факти, според представителките на ДБМ:
При приемната грижа има множество случаи, при които нещата не вървят дорбе и се изисква повече контрол. Нужни са реално работещи публично-частни партньорства за изграждането на жилища в процеса на деинституционализация. Има прекалено много отговорни държавни институции по проблемите на децата без родителска грижа и липсва координация, ДАЗД няма реално контролиращи функции и е необходимо концентриране на отговорността в едно специализирано министерство. Но политиците нехаят за социалната политика, според ДБМ, и тя далеч не им е приоритет. Осиновители на деца над 5 годишна възраст нямат право на отпуск по майчинство – проблем, по който ДБМ ще настояват за законодателна промяна. В домовете продължават да влизат бебета, макар от друга страна осиновяванията да нарастват. Ако инициативи като тяхната не се бъркат навсякъде, множество проблеми остават скрити и се потулват. Продължава да има случаи на деца като тези от филма за Могилино.
Някои от отговорите на ДБМ:
Организиране на чисто емоциолани инициативи за децата, като например кръщенета, екскурзии в големи градове с цел социализация, акции за чистене на въшки и миене на дупета дори. Така например “майките” се опитват да продължат прекъснат проект, по който са водили деца от дом всеки месец за два дни в София, за да ги научат да се оправят сами, да видят какво е градски транспорт, личен лекар или библиотека. ДБМ въвлича деца от домовете в техните акции, учат ги да помагат. Ще се опитат да продължат проекта САМ с частно финансиране, отказвайки се от бюрократичното европейско такова. ДБМ печелят например така добре доверието не само на български студенти в чужбина, но и на германския работодател на български студент, който пожелава да дари 10 000 евро за наемане на специализиран персонал за дом за бебета с увреждания.
Как можем да подкрепяме ДБМ и ние:
С доброволен труд; менторство; знания; продукти; дарения по ведомост; директен дебит. Така например, на срещата Георги Богданов от Националната мрежа за децата, обединаваща 86 други организации със сходни цели, предложи да ДБМ да им помогне в изграждането на организационен капапцитет с три цели дни доброволен труд.
Някои научени уроци относно доброволческите граждански инициативи:
Зависят от нас и нашата активност и отдаденост. Достатъчни са малко на брой, но целенасочени проекти. Необходимо е доброволческите инициативи да останат съзнателно учещи се, защото правилният подход може да бъде открит в последствие, понякога и с цената на отказ от идеи или започнати проекти. След определен праг на растеж на организацията започва да се усеща липсата на административен капацитет, липсата на едно постоянно ангажирано ядро от няколко (наети) човека, които да поддържат растящата мрежа от доброволци, да инициират и движат проекти. От друга страна, няма нищо лошо в това да има множество и различни доброволчески организации.
С което Разномишленици са съгласни, като трябва да се продължат усилията за работа в мрежа и за учене един от друг. Затова и тези срещи ще продължат със събитието този понеделник, 27 юни, от 19 ч. в Американския център (Америкън Корнър) в Столичната библиотека. Темата на третата ни среща за идеЯлисти е: Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?
Съвсем скоро ще публикуваме и статия тук по темата и как ние разсъждаваме по темата.
Очакваме с нетърпение вашите отзиви и коментари!
ПС. Линк към събитието във фейсбук
неделя, 19 юни 2011 г.
Представяне на Книга за децата от домовете, 2 юни 2011 г.
Поредната среща на Идеялистите от Разномишленици се състоя на 2 юни 2011 г. Ден след Деня на детето, участниците в срещата имаха възможността да чуят и дискутират две доброволчески инициативи, посветени на деца в неравностойно положение и пример за това, че са необходими просто желание, упоритост и любов, за да задвижиш обществена кауза.
Книга за децата от домовете е проект на младежи от софийски домове за деца без родителска грижа, участващи в целогодишната образователна програма “Стъпи в бъдещето!” на фондация “Стъпка за България”. Шест момчета и момичета на 16, 17 и 21 години, леко притеснени, представиха книгата, която са съставили и с която искат да разкажат как стоят нещата в домовете в България. Събрали са интервюта от други деца, откъси от които, заедно със собствени авторски текстове по тях, ще бъдат включени в книгата. Темите са следните: причини за настаняване в дом, животът в него, с какво децата в домовете са различни от другите деца, адаптацията им към външния свят, организациите и хората, които им помагат, техните мечти. Още в началото на срещата младежите поискаха да чуят коя от тези теми изглежда най-важна за участниците в срещата, за да се съсредоточат повече върху нея, попитаха какво още да включат в книгата и дали да публикуват целите интервюта – търсейки очевидно външен поглед към работата си, знак за желание им книгата да бъде приета и четена с интерес.
В започналия разговор с публиката ставаше все по-видно, че шестимата тинейджъри са изключително съзнателни и отговорни по отношение на работата, с която са се захванали, както и признателни на Жени Пеева от фондация “Стъпка за България”, която ги слушаше с усмивка и от време на време им помагаше да продължат нататък с представянето – признателни за това, че е започнала този проект и че работи с тях през цялото време. В отговор на многото въпроси от публиката децата разказваха, че с книгата искат достъпно и разбираемо да покажат различните гледни точки към живота в домовете. Съставянето на книга е идея, произлязла от едно от децата. Работата по нея им доставя удоволствие, интервютата с други деца се получават, но за съжаление интервютата с възпитатели не са особен успех. Повечето от младежите бяха малко притеснени пред публиката, при все това всеки техен отговор беше конкретен, обмислен и аргументиран, макар и сравнително кратък. Малко изключение беше Исус, който разказа, че се занимава с философия, и беше доста по-приказлив и уверен от останалите. Той се държеше като момче, намерило за себе си отговори на доста житейски въпроси, и подхождаше борбено и позитивно към всички въпроси. Впечатление правеше, че всички тези шест деца разсъждават по теми като как да постигнеш целите си, какви всъщност са те, реални ли са и какво би могло да те спре. На въпроса “Какво означава да си живял в дом?” те отговарят, че означава да си видял много повече неща и да си по-силен, да гледаш по-реалистично на живота, от малък да се бориш с проблемите и да се справяш сам. Че са достатъчни реалисти показа, че не приемат без критично мнение понятия като “успели след дома (младежи, заживели навън)” и “успели спрямо мечтите си”. Че са достатъчно съвестни и заинтересувани, показва ангажираността им със съставянето на книгата. Че са искрени и земни, доказаха отговори на въпроса като този каква е първата им мисъл, когато се събудят сутрин – на един това е да отиде до тоалетна, на друг – че не си е направил домашното, а на трети – какво ново ще се случи днес.
Книжката ще е готова до няколко месеца. Във връзка с оформлението й са говорили дори и с графичен дизайнер, като в крайна сметка са решили да направят ръчно само няколко екземпляра от нея, които да могат да се предават от ръка на ръка. Публиката даде и свои съвети – например да публикуват пълния текст на интервютата не в книгата, а на бъдещата интернет страница на проекта. Яна Тавание предложи дори да окаже съдействие при намиране на издателство в бъдеще, а Теди Зарева спомена за възможността част от тиража да бъде закупен за предстоящата TEDxBG конференция. Браво! – такава е и идеята на тези представяния – както да представя интересния опит на вече съществуващи инициативи, така и да създава бъдещи партньорства.
И преди да разкажем за разговора с Движение на българските майки: Ако не знаете какво е “неконформист” – това е “човек, който няма комфорт”. От тази изходна точка младежите от дома ще се запознаят с книгата “Изкуството да бъдеш неконформист”, която получиха от Разномишленици за подарък. И надяваме се ще научат още нещо за това как да заживеят с все повече комфорт и увереност, помагайки и на други за това.
Книга за децата от домовете е проект на младежи от софийски домове за деца без родителска грижа, участващи в целогодишната образователна програма “Стъпи в бъдещето!” на фондация “Стъпка за България”. Шест момчета и момичета на 16, 17 и 21 години, леко притеснени, представиха книгата, която са съставили и с която искат да разкажат как стоят нещата в домовете в България. Събрали са интервюта от други деца, откъси от които, заедно със собствени авторски текстове по тях, ще бъдат включени в книгата. Темите са следните: причини за настаняване в дом, животът в него, с какво децата в домовете са различни от другите деца, адаптацията им към външния свят, организациите и хората, които им помагат, техните мечти. Още в началото на срещата младежите поискаха да чуят коя от тези теми изглежда най-важна за участниците в срещата, за да се съсредоточат повече върху нея, попитаха какво още да включат в книгата и дали да публикуват целите интервюта – търсейки очевидно външен поглед към работата си, знак за желание им книгата да бъде приета и четена с интерес.
В започналия разговор с публиката ставаше все по-видно, че шестимата тинейджъри са изключително съзнателни и отговорни по отношение на работата, с която са се захванали, както и признателни на Жени Пеева от фондация “Стъпка за България”, която ги слушаше с усмивка и от време на време им помагаше да продължат нататък с представянето – признателни за това, че е започнала този проект и че работи с тях през цялото време. В отговор на многото въпроси от публиката децата разказваха, че с книгата искат достъпно и разбираемо да покажат различните гледни точки към живота в домовете. Съставянето на книга е идея, произлязла от едно от децата. Работата по нея им доставя удоволствие, интервютата с други деца се получават, но за съжаление интервютата с възпитатели не са особен успех. Повечето от младежите бяха малко притеснени пред публиката, при все това всеки техен отговор беше конкретен, обмислен и аргументиран, макар и сравнително кратък. Малко изключение беше Исус, който разказа, че се занимава с философия, и беше доста по-приказлив и уверен от останалите. Той се държеше като момче, намерило за себе си отговори на доста житейски въпроси, и подхождаше борбено и позитивно към всички въпроси. Впечатление правеше, че всички тези шест деца разсъждават по теми като как да постигнеш целите си, какви всъщност са те, реални ли са и какво би могло да те спре. На въпроса “Какво означава да си живял в дом?” те отговарят, че означава да си видял много повече неща и да си по-силен, да гледаш по-реалистично на живота, от малък да се бориш с проблемите и да се справяш сам. Че са достатъчни реалисти показа, че не приемат без критично мнение понятия като “успели след дома (младежи, заживели навън)” и “успели спрямо мечтите си”. Че са достатъчно съвестни и заинтересувани, показва ангажираността им със съставянето на книгата. Че са искрени и земни, доказаха отговори на въпроса като този каква е първата им мисъл, когато се събудят сутрин – на един това е да отиде до тоалетна, на друг – че не си е направил домашното, а на трети – какво ново ще се случи днес.
Книжката ще е готова до няколко месеца. Във връзка с оформлението й са говорили дори и с графичен дизайнер, като в крайна сметка са решили да направят ръчно само няколко екземпляра от нея, които да могат да се предават от ръка на ръка. Публиката даде и свои съвети – например да публикуват пълния текст на интервютата не в книгата, а на бъдещата интернет страница на проекта. Яна Тавание предложи дори да окаже съдействие при намиране на издателство в бъдеще, а Теди Зарева спомена за възможността част от тиража да бъде закупен за предстоящата TEDxBG конференция. Браво! – такава е и идеята на тези представяния – както да представя интересния опит на вече съществуващи инициативи, така и да създава бъдещи партньорства.
И преди да разкажем за разговора с Движение на българските майки: Ако не знаете какво е “неконформист” – това е “човек, който няма комфорт”. От тази изходна точка младежите от дома ще се запознаят с книгата “Изкуството да бъдеш неконформист”, която получиха от Разномишленици за подарък. И надяваме се ще научат още нещо за това как да заживеят с все повече комфорт и увереност, помагайки и на други за това.
сряда, 18 май 2011 г.
Вашите коментари и предложения в действие
Скъпи заеднодействащи съмишленици,
Ето че сме готови с първия си по-структуриран анализ на двете ни дискусии, чрез който се надяваме да ви покажем, че предложенията и критиката не само че бяха активно търсени, но се взимат под сериозно внимание. Групата ни е настроена да предостави възможност за дискутиране на общественоважни теми в среда, напълно отговаряща на нуждите на дейни граждани и не бихме били успешни в това начинание без вашите съвети и предложения. Анализът е разделен на няколко аспекта с цел да представи кратко и систематично резултатите от проведените дискусии.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНАТА АНКЕТА
Втората публична дискусия на тема „Могат ли българите да работят заедно за общата цел?” бе значително по-високо оценена от мнозинството участници. 28 от 35 присъстващи са счели темата за интересна (14 са я намерили за прекалено обща) и близо 90% са харесали дискусията. За сравнение, първата ни публична дискусия на тема „Способен ли е обикновеният българин да провокира позитивна обществена промяна?” бе едва отчасти одобрена от 37% от присъстващите, а 20 от 25 души са счели темата за прекалено обща.
Ако модерирането по време на първата дискусия е прието като ограничаващо, то участниците на втората дискусия са го намерили за достатъчно либерално. Близо 25 от вас са определили споделените на втората дискусия мнения като интересни и по-същество, докато при първата дискусия 18 са казали, че мненията са интересни, а за 16 от участниците те са били извън темата. Но и при двете дискусии близо 90% са споделили, че биха поканили приятелите си на бъдещите дискусии на "Разномишленици".
ТЕМАТА
Основната бележка към темата е за нейния абстрактен характер. В резултат на това ще се стремим към по-ясно определени концепции за обсъждане, които не дават прекомерна свобода за интерпретация. В случай на отклонение заради различните възможни интерпретации на някои от използваните думи в темата, допускания ще бъдат правени, за да се фокусира дискусията. В течение на самата дискусия отклонения от темата няма да бъдат допускани, както и ще се избягва насочването на разговора към партийни аспекти.
Темите на бъдещите дискусии ще бъдат базирани предимно на предложенията на участниците, за да се стимулира активната ангажираност с инициативата и за да може публиката да извлече информация относно темите, които я интересуват. Темите ще бъдат поставяни в контекста на водещите въпроси на българското общество, които сме идентифицирали и така ще бъде създадена взаимовръзка между темите със съответната динамика, развитие и надграждане на цялостното ни познание за основните въпроси на българското общество. Вашите предложения за теми очакваме на фен страницата ни
МОДЕРИРАНЕТО
Особено успешно беше използването на жълти, червени и зелени листчета за контролиране на динамиката на дискусията. Системата за поощряване насърчаваше хората, които бяха одобрявани, да бъдат още по-активни. А наличието на ограничено време провокира изказващите се да структурират мненията си, правейки ги далеч по-въздействащи. За да ограничим изказванията извън темата, участниците ще разполагат и с един бял лист, чрез който ще могат да сигнализират на модератора, че изказването не е по темата.
Получихме предложение да създадем условия за обобщение на дискусията от страна на модератора в края на дискусията, за да създадем усещане на завършеност. Също така модераторът на следващата дискусия ще има малко по-рестриктивна роля с цел да се ограничи неспазването на правилата и неследването на темата. Помощник модераторът също така ще работи активно с мозъчната карта, като води визуално развитието на темата и участниците да проследяват развитието на темата и обсъждането на отделните аспекти на темата.
ЦЕЛ НА ДИСКУСИЯТА
Беше установена липсата на конкретно измерима цел, чието постигане да може да бъде проследено след края на дискусията. Това се дължи отчасти на непълното познаване за целите на "Разномишленици" от страна на публиката, обсъдени подробно в следващата ни статия. За да подобрим този аспект, ще представим скоро обобщените ни цели си в относително кратък формат, но и от следващата дискусия ще въведем метод, по който самите участници ще си задават собствени цели, като те самите се ангажират с тях и в края на дискусията ще определят дали са ги изпълнили. По този начин ще създадем условия на участниците да проследяват ясно резултати и постигнатите ползи за тях и останалите участници.
СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
Бъдещите ни действия, също обяснени и в публикация относно целите ни, ще бъдат посветени на намирането на общо приет план за действие. Ще превърнем групата участници в 'действомишленици' като предоставим възможност на непартийни инициативи да се презентират или като организираме дискусии на конкретна тема, която е от потенциален интерес за голяма част от участниците. Ще се стремим и да завършваме всяка дискусия с ясна визия и призив за действие, предложено от публиката или инициаторите.
Тези промени ще създадат насърчаваща към действие среда и ще дадат възможност на активните граждани да се срещнат с хора, споделящи техните виждания и да работят в екип. Обмислят се и варианти, които да променят формата на комуникация по време на самата дискусия, с цел да се постигне по-добра връзка между участниците. (Предложенията за това са дискусията да се проведе на открито, в кръг и с работа в групи.- това не си спомням да сме го обсъдили)
АТМОСФЕРАТА
Зарядът на дискусията беше определен като положителен и емоционален, което свидетелства ангажираността на участниците с темата. Постигна се диалог, а не проста размяна на реплики, въпреки че участниците споделяха сходни мнения.
"Разномишленици" благодарят за подробната обратна връзка, която получихме от много от вас и я оценяваме високо, защото само с ваша помощ по-бързо ще развием тази уникална по вид концепция за събития - срещи за „ИдеЯлисти“, така че този формат да отговаря на високите стандарти, които си поставяме за цел. Ако имате още какво да добавите, ще се радваме да го научим.
Ето че сме готови с първия си по-структуриран анализ на двете ни дискусии, чрез който се надяваме да ви покажем, че предложенията и критиката не само че бяха активно търсени, но се взимат под сериозно внимание. Групата ни е настроена да предостави възможност за дискутиране на общественоважни теми в среда, напълно отговаряща на нуждите на дейни граждани и не бихме били успешни в това начинание без вашите съвети и предложения. Анализът е разделен на няколко аспекта с цел да представи кратко и систематично резултатите от проведените дискусии.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНАТА АНКЕТА
Втората публична дискусия на тема „Могат ли българите да работят заедно за общата цел?” бе значително по-високо оценена от мнозинството участници. 28 от 35 присъстващи са счели темата за интересна (14 са я намерили за прекалено обща) и близо 90% са харесали дискусията. За сравнение, първата ни публична дискусия на тема „Способен ли е обикновеният българин да провокира позитивна обществена промяна?” бе едва отчасти одобрена от 37% от присъстващите, а 20 от 25 души са счели темата за прекалено обща.
Ако модерирането по време на първата дискусия е прието като ограничаващо, то участниците на втората дискусия са го намерили за достатъчно либерално. Близо 25 от вас са определили споделените на втората дискусия мнения като интересни и по-същество, докато при първата дискусия 18 са казали, че мненията са интересни, а за 16 от участниците те са били извън темата. Но и при двете дискусии близо 90% са споделили, че биха поканили приятелите си на бъдещите дискусии на "Разномишленици".
ТЕМАТА
Основната бележка към темата е за нейния абстрактен характер. В резултат на това ще се стремим към по-ясно определени концепции за обсъждане, които не дават прекомерна свобода за интерпретация. В случай на отклонение заради различните възможни интерпретации на някои от използваните думи в темата, допускания ще бъдат правени, за да се фокусира дискусията. В течение на самата дискусия отклонения от темата няма да бъдат допускани, както и ще се избягва насочването на разговора към партийни аспекти.
Темите на бъдещите дискусии ще бъдат базирани предимно на предложенията на участниците, за да се стимулира активната ангажираност с инициативата и за да може публиката да извлече информация относно темите, които я интересуват. Темите ще бъдат поставяни в контекста на водещите въпроси на българското общество, които сме идентифицирали и така ще бъде създадена взаимовръзка между темите със съответната динамика, развитие и надграждане на цялостното ни познание за основните въпроси на българското общество. Вашите предложения за теми очакваме на фен страницата ни
МОДЕРИРАНЕТО
Особено успешно беше използването на жълти, червени и зелени листчета за контролиране на динамиката на дискусията. Системата за поощряване насърчаваше хората, които бяха одобрявани, да бъдат още по-активни. А наличието на ограничено време провокира изказващите се да структурират мненията си, правейки ги далеч по-въздействащи. За да ограничим изказванията извън темата, участниците ще разполагат и с един бял лист, чрез който ще могат да сигнализират на модератора, че изказването не е по темата.
Получихме предложение да създадем условия за обобщение на дискусията от страна на модератора в края на дискусията, за да създадем усещане на завършеност. Също така модераторът на следващата дискусия ще има малко по-рестриктивна роля с цел да се ограничи неспазването на правилата и неследването на темата. Помощник модераторът също така ще работи активно с мозъчната карта, като води визуално развитието на темата и участниците да проследяват развитието на темата и обсъждането на отделните аспекти на темата.
ЦЕЛ НА ДИСКУСИЯТА
Беше установена липсата на конкретно измерима цел, чието постигане да може да бъде проследено след края на дискусията. Това се дължи отчасти на непълното познаване за целите на "Разномишленици" от страна на публиката, обсъдени подробно в следващата ни статия. За да подобрим този аспект, ще представим скоро обобщените ни цели си в относително кратък формат, но и от следващата дискусия ще въведем метод, по който самите участници ще си задават собствени цели, като те самите се ангажират с тях и в края на дискусията ще определят дали са ги изпълнили. По този начин ще създадем условия на участниците да проследяват ясно резултати и постигнатите ползи за тях и останалите участници.
СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
Бъдещите ни действия, също обяснени и в публикация относно целите ни, ще бъдат посветени на намирането на общо приет план за действие. Ще превърнем групата участници в 'действомишленици' като предоставим възможност на непартийни инициативи да се презентират или като организираме дискусии на конкретна тема, която е от потенциален интерес за голяма част от участниците. Ще се стремим и да завършваме всяка дискусия с ясна визия и призив за действие, предложено от публиката или инициаторите.
Тези промени ще създадат насърчаваща към действие среда и ще дадат възможност на активните граждани да се срещнат с хора, споделящи техните виждания и да работят в екип. Обмислят се и варианти, които да променят формата на комуникация по време на самата дискусия, с цел да се постигне по-добра връзка между участниците. (Предложенията за това са дискусията да се проведе на открито, в кръг и с работа в групи.- това не си спомням да сме го обсъдили)
АТМОСФЕРАТА
Зарядът на дискусията беше определен като положителен и емоционален, което свидетелства ангажираността на участниците с темата. Постигна се диалог, а не проста размяна на реплики, въпреки че участниците споделяха сходни мнения.
"Разномишленици" благодарят за подробната обратна връзка, която получихме от много от вас и я оценяваме високо, защото само с ваша помощ по-бързо ще развием тази уникална по вид концепция за събития - срещи за „ИдеЯлисти“, така че този формат да отговаря на високите стандарти, които си поставяме за цел. Ако имате още какво да добавите, ще се радваме да го научим.
Абонамент за:
Публикации (Atom)