С това изречение започна презентацията на фондация “Движение на българските майки” (ДБМ). Това са жени, които знаят за даден дом за деца, лишени от родителски грижи, колко деца кога са били болни, колко пъти са имал въшки и т.н. Жени, които започват с апела не да даряваме на домовете за деца памперси, лакомства или дограми. Защото за да помогнем, трябва да даряваме всъщност ласки, внимание и любов.
Роси, Каролина и Нела от ДБМ разказаха много и много вълнуващи факти за историята и дейността на фондацията. Ако те интересуват подробности, следващият път не пропускай нашите дискусии на живо. Тук ще прочетеш какви бяха акцентите, а Разномишленици и ДБМ са отворени, разбира се, за допълнителни въпроси.
По време на срещата участниците се запознаха с три жени, които освен че се грижат за собствените си деца и семейства, по време на майчинство започват да се ангажират и със съдбата на много други, изоставени бебета и деца, които нямат шанса да получата непосредствена семейна грижа и внимание. Освен с отделните личности, участниците се запознаха с ДБМ като една много интересна инициатива, стартирала преди седем години и която до ден днешен е уникална – функционира на доброволчески принцип. Това според тях започва дори да се превръща в подозрително за недоверчивия българин, който тепърва явно ще свиква, че и в България има хора, които ежедневно в продължение на години се ангажират доброволно и без заплащане, като граждани, а и емоционално.
Най-малко 30 съмишленици доброволци на ДБМ са разпръснати в градове из цялата страна, а много други се включват кампанийно. Звената на ДБМ по градове са самстоятелни и сами решават какви инициативи да стартират, как да разпределят събрани средства и т.н. ДБМ е пример за учаща се организация, която с времето достига до правилните начини за постигане на своите (формулирани) визия, мисия и цели. Започвайки в началото със събиране на средства и с материални дарения, в процеса на работа “майките” осъзнават, че децата в домовете са превърнати в консуматори от всички онези, които им изпращат или носят вкусотии и подаръци; и че децата всъщност имат нужда от редовно внимание и отношение на обич към тях, от това да са навън, вън от дома институция; да са в семейна среда. И че домовете за деца имат нужда от кадри, от човешки капацитет, който да помага на децата да излязат от тях. За съжаление има не малко дарители, които не искат да разберат това.
Именно първостепенните нематериални нужди на децата и младежите без родителска грижа оказват влияние върху решението ДБМ да се откаже от вече реализирния съвместен проект за луксозното защитено жилище “Заедно” до Божурище. Там младежите, излезли от домове, получават всичко – жилище, храна, услуги – на готово, без да са се преборили за него. По този начин защитеното жилище се превръща във вид инстиуция. Като алтернатива ДБМ създава проекта “САМ – Социална адаптация за младежи”. Чрез него младежите получат индивидуална и специфична подкрепа, например за повишаване на образователния статус, създаване на навици за отглеждане на деца, подкрепа при търсене на работа, психологическо и юридическо консултиране.
По проекти ДБМ работи не от самото начало, а едва от 2007 г. Фондацията констарира все по-добра комуникация с неправителствения сектор, което е особено ценно за защита на общите цели и лобиране пред държавните институции. Защото от друга страна ДБМ например констатират, че като членове на Националния съвет за защита на детето не успяват да постигнат особени резултати. Не случайно все по-голяма част от усилия им са насочени към промяна на системата и на нормативната уредба; множество проблеми се коренят в законодателството, както и в бюрокрацията и неадекватността на работа на отговорните държавни органи. Надълго обсъдени например в това отношение са проблемите при усвояването на европейски средства по проекти. За съжаление “социалните проекти не са социални”, когато се финансират от програми като Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Те превръщат организациите бенефициенти в администратори, трупащи папки с документи, отнемайки времето за реална работа с децата и без да се интересуват от постигнатия ефект в домовете. Очевидно проблемите в това отношение са големи, принуждавайки и ДБМ да се откаже от европейски проект, усвояван на хартия, но на практика без резултат.
Някои други алармиращи факти, според представителките на ДБМ:
При приемната грижа има множество случаи, при които нещата не вървят дорбе и се изисква повече контрол. Нужни са реално работещи публично-частни партньорства за изграждането на жилища в процеса на деинституционализация. Има прекалено много отговорни държавни институции по проблемите на децата без родителска грижа и липсва координация, ДАЗД няма реално контролиращи функции и е необходимо концентриране на отговорността в едно специализирано министерство. Но политиците нехаят за социалната политика, според ДБМ, и тя далеч не им е приоритет. Осиновители на деца над 5 годишна възраст нямат право на отпуск по майчинство – проблем, по който ДБМ ще настояват за законодателна промяна. В домовете продължават да влизат бебета, макар от друга страна осиновяванията да нарастват. Ако инициативи като тяхната не се бъркат навсякъде, множество проблеми остават скрити и се потулват. Продължава да има случаи на деца като тези от филма за Могилино.
Някои от отговорите на ДБМ:
Организиране на чисто емоциолани инициативи за децата, като например кръщенета, екскурзии в големи градове с цел социализация, акции за чистене на въшки и миене на дупета дори. Така например “майките” се опитват да продължат прекъснат проект, по който са водили деца от дом всеки месец за два дни в София, за да ги научат да се оправят сами, да видят какво е градски транспорт, личен лекар или библиотека. ДБМ въвлича деца от домовете в техните акции, учат ги да помагат. Ще се опитат да продължат проекта САМ с частно финансиране, отказвайки се от бюрократичното европейско такова. ДБМ печелят например така добре доверието не само на български студенти в чужбина, но и на германския работодател на български студент, който пожелава да дари 10 000 евро за наемане на специализиран персонал за дом за бебета с увреждания.
Как можем да подкрепяме ДБМ и ние:
С доброволен труд; менторство; знания; продукти; дарения по ведомост; директен дебит. Така например, на срещата Георги Богданов от Националната мрежа за децата, обединаваща 86 други организации със сходни цели, предложи да ДБМ да им помогне в изграждането на организационен капапцитет с три цели дни доброволен труд.
Някои научени уроци относно доброволческите граждански инициативи:
Зависят от нас и нашата активност и отдаденост. Достатъчни са малко на брой, но целенасочени проекти. Необходимо е доброволческите инициативи да останат съзнателно учещи се, защото правилният подход може да бъде открит в последствие, понякога и с цената на отказ от идеи или започнати проекти. След определен праг на растеж на организацията започва да се усеща липсата на административен капацитет, липсата на едно постоянно ангажирано ядро от няколко (наети) човека, които да поддържат растящата мрежа от доброволци, да инициират и движат проекти. От друга страна, няма нищо лошо в това да има множество и различни доброволчески организации.
С което Разномишленици са съгласни, като трябва да се продължат усилията за работа в мрежа и за учене един от друг. Затова и тези срещи ще продължат със събитието този понеделник, 27 юни, от 19 ч. в Американския център (Америкън Корнър) в Столичната библиотека. Темата на третата ни среща за идеЯлисти е: Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?
Съвсем скоро ще публикуваме и статия тук по темата и как ние разсъждаваме по темата.
Очакваме с нетърпение вашите отзиви и коментари!
ПС. Линк към събитието във фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар