неделя, 26 юни 2011 г.

Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?

Какво е обществено доверие?

Общественото доверие има много измерения, но може би интуитивното определение е състояние на взаимодоверие между всички участници в едно общество, базирано на колективен договор, че само определени типове норми на поведение са приемливи и че съответно всеки участник в обществото трябва така да организира съществуването си около тях, че то да не ги нарушава. Тези норми на поведение обаче минават отвъд формалността на закона и се отнасят до далеч по-нравствени и морални категории. Общественото доверие не би могло директно да се съпостави с личното доверие, което бихме изпитвали към някой, защото по същество то се изразява към колектив с общи характеристики и представлява риск. Докато при доверие към конкретна личност, всеки от нас има възможността да базира решението си на редица психологически преценки.
Общественото доверие е също и мощен инструмент в гражданските общества на един глобализиран свят, представляващ алтернатива на идеята за власт чрез сила. В този контекст значението на словосъчетанието се отнася и по-конкретно до отношението между управлявани и управляващи, или доверили се и получили доверие. В силните и осъзнати граждански общества, доверието е инструмент на доверителите за насочване на управляващите и държането им под отговорност, то е вид власт. В неосъзнати и неинформирани общества, то може да бъде използвано срещу доверителите като средство за манипулация в критични за властта моменти като изборите.
Освен всичко това, общественото доверие е и двупосочен процес. Ако очакваме от другите да заслужават доверието ни, трябва да се постараем нашите собствени действия да доказват решението ни да уважаваме обществения договор.

Обществено доверие или личният рационален избор трябва да ни движи, кое ще ни направи по-успешни?

Така поставен, въпросът ни кара да изберем между ситуация, в която слабият (икономически, интелектуално и физически) е винаги победен (среда, доближаваща се до описаното от Томас Хобс природно състояние на отношенията между хората, с малката разлика, че въпреки всичко ние сега имаме държава) и ситуация, в която всеки рискува доверието му да не бъде оправдано от част от колектива. Но всъщност, не такъв избор стои пред нас, а по-скоро изпитанието да осъзнаем, че да изпитваш обществено доверие е практично и логично. Липсата на доверие, не само показва, че в обществото по-чести са ситуациите на подвеждане, но на психологическо ниво програмира в повечето у нас усещането, че сме вечно „прецакани”. Следователно много решават да се надяват единствено на собствените си възможности, губейки при това възможността да се специализират в една дейност и следователно не допринасят по никакъв начин за прогреса в обществото.

Следователно, в едно общество, където 90% от хората отказват да участват в граждански договор за обществено доверие шансът за прогрес е сведен до минимум, а съществуването на различните участници в тази общност е лимитирано до вътрешния им семеен и приятелски кръг, по този начин елиминирайки възможността от социализация и обмен на идеи, така необходими за каквото и да е движение напред.

Защо е важно общественото доверие? Има ли общество без обществено доверие?


Обществото е съвкупност от хора, всеки с отредена специфична роля, които чрез коопериране успяват да постигнат прогрес. Общественото доверие в случая се явява ускорител на този процес и необходим инструмент. Всяко общество без обществено доверие е обречено на разпад и е неспособно да акумулира положителна промяна.


От кого зависи общественото доверие да се появи?

Като че ли само от нас. От индивидуалното решение да не толерираме нечие несправедливо поведение, подронващо общия договор. Това може да стане чрез обратна връзка с конкретния нарушител, ясно изразено мнение в момента на несправедливото действие и осъзнато избягване да се участва в такива ситуации. Примерно ако един продавач веднъж ви е продал лоши череши от кашон, който е зад красиво подредения щанд, реагирате на място и след това казвате на всички да не купуват от него. От друга страна ако някой е посрещнал вашите очаквания, поощрете го, препоръчайте го.


Други въпроси, които струва да си зададем в дискусиите по тази тема, са:


Какви са санкциите срещу тези, решили да не живеят спрямо социалния договор и установеното обществено доверие? Какви са преките ползи от общественото доверие? Какви рискове крие едно общество с високи нива на обществено доверие? Те струват ли си? Как се култивира обществено доверие? Има ли и ще има ли обществено доверие в България?

1 коментар:

  1. Рэкет трамвайных контролёров.
    Понравилось тебе в Болгарии? – Очень! София, Пловдив, Рильские озёра!!!!
    Но сейчас я хочу рассказать об одном происшествии, которое оставило пренеприятнейшее впечатление, ну и заодно предупредить тех, кто поедет в Болгарию.
    05.07.12 я дочками возвращалась на трамвае номер 18 из центра Софии в квартиру, где жила во время отпуска. Трёх монет достоинством в один лев, чтобы приобрести билеты на проезд в аппарате в трамвае, у нас не было. И мы с 20 левами подошли к водителю, чтобы купить у него билеты, которые потом надо прокомпостировать. Водитель сказал, что у него нет сдачи. На вопрос: что же нам делать?, ответил – садитесь, езжайте так….
    Наш разговор слышали пассажиры, если, конечно, они понимают по-английски. С водителем мы говорили по-английски, т.к. русский язык он понимал хуже английского, а болгарский мы не знаем. Через 2 остановки в троллейбус заходят трое мужчин, проверяющих билеты - контролёры. Мы объяснили им ситуацию, водитель подтвердил. Всё тихо, спокойно. Мы выходим на нашей остановке, и с нами выходят контролёры. Окружают меня с двумя дочерьми и говорят, что я должна заплатить штраф 300 лев за троих - это по сегодняшнему курсу 200 $ (билет за проезд в трамвае стоит один лев за человека). Я опять объясняю ситуацию, говорю, что это не законно, почему они не сказали нам о штрафе в транспорте, водитель же подтвердил, что разрешил нам ехать без билетов, … контролёры требуют показать документы, я показываю свой загранпаспорт… и тому подобное. Мои аргументы закончились, и я попыталась выйти из окружения, один из контролёров меня оттолкнyл, другой замахнулся и показал мне кулак. Тогда я начала громко кричать, звать на помощь полицию…… Контролёры расступились, и мы ушли…. Осадок на душе до сих пор остался. Это просто грабёж среди бела дня!!!
    А после того, как одна моя знакомая, тоже туристка, рассказала о своём случае, я поняла, что водитель в сговоре с этими преступниками.
    У неё был бумажный, а не железный лев, поэтому она подошла за билетом к водителю. У водителя билеты закончились. На вопрос: что же мне делать?, ответил – садитесь, езжайте так…. Через две остановки зашли два амбала – контролёра…. Окружили на улице после того, как она вышла из транспорта…. Нервы у моей знакомой не выдержали, и она отдала требуемые 20 лев…
    В нашем случае, видимо, ставки выросли….
    Конечно, можно вызвать полицию, представителя Консульства своей страны…. Но жалко на это время и нервов. На это, видимо, и рассчитывают… Поэтому остаток своего отпуска я ездила только на такси, которое совсем недорогое. А, если надо два вида транспорта сменить, то на такси выходит даже дешевле, быстрее, ну и комфортнее, конечно….
    Ну, а вам, господа туристы, этот случай на заметку….

    ОтговорИзтриване