Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?

Какво е обществено доверие?

Общественото доверие има много измерения, но може би интуитивното определение е състояние на взаимодоверие между всички участници в едно общество, базирано на колективен договор, че само определени типове норми на поведение са приемливи и че съответно всеки участник в обществото трябва така да организира съществуването си около тях, че то да не ги нарушава. Тези норми на поведение обаче минават отвъд формалността на закона и се отнасят до далеч по-нравствени и морални категории. Общественото доверие не би могло директно да се съпостави с личното доверие, което бихме изпитвали към някой, защото по същество то се изразява към колектив с общи характеристики и представлява риск. Докато при доверие към конкретна личност, всеки от нас има възможността да базира решението си на редица психологически преценки.
Общественото доверие е също и мощен инструмент в гражданските общества на един глобализиран свят, представляващ алтернатива на идеята за власт чрез сила. В този контекст значението на словосъчетанието се отнася и по-конкретно до отношението между управлявани и управляващи, или доверили се и получили доверие. В силните и осъзнати граждански общества, доверието е инструмент на доверителите за насочване на управляващите и държането им под отговорност, то е вид власт. В неосъзнати и неинформирани общества, то може да бъде използвано срещу доверителите като средство за манипулация в критични за властта моменти като изборите.
Освен всичко това, общественото доверие е и двупосочен процес. Ако очакваме от другите да заслужават доверието ни, трябва да се постараем нашите собствени действия да доказват решението ни да уважаваме обществения договор.

Обществено доверие или личният рационален избор трябва да ни движи, кое ще ни направи по-успешни?

Така поставен, въпросът ни кара да изберем между ситуация, в която слабият (икономически, интелектуално и физически) е винаги победен (среда, доближаваща се до описаното от Томас Хобс природно състояние на отношенията между хората, с малката разлика, че въпреки всичко ние сега имаме държава) и ситуация, в която всеки рискува доверието му да не бъде оправдано от част от колектива. Но всъщност, не такъв избор стои пред нас, а по-скоро изпитанието да осъзнаем, че да изпитваш обществено доверие е практично и логично. Липсата на доверие, не само показва, че в обществото по-чести са ситуациите на подвеждане, но на психологическо ниво програмира в повечето у нас усещането, че сме вечно „прецакани”. Следователно много решават да се надяват единствено на собствените си възможности, губейки при това възможността да се специализират в една дейност и следователно не допринасят по никакъв начин за прогреса в обществото.

Следователно, в едно общество, където 90% от хората отказват да участват в граждански договор за обществено доверие шансът за прогрес е сведен до минимум, а съществуването на различните участници в тази общност е лимитирано до вътрешния им семеен и приятелски кръг, по този начин елиминирайки възможността от социализация и обмен на идеи, така необходими за каквото и да е движение напред.

Защо е важно общественото доверие? Има ли общество без обществено доверие?

Обществото е съвкупност от хора, всеки с отредена специфична роля, които чрез коопериране успяват да постигнат прогрес. Общественото доверие в случая се явява ускорител на този процес и необходим инструмент. Всяко общество без обществено доверие е обречено на разпад и е неспособно да акумулира положителна промяна.


От кого зависи общественото доверие да се появи?

Като че ли само от нас. От индивидуалното решение да не толерираме нечие несправедливо поведение, подронващо общия договор. Това може да стане чрез обратна връзка с конкретния нарушител, ясно изразено мнение в момента на несправедливото действие и осъзнато избягване да се участва в такива ситуации. Примерно ако един продавач веднъж ви е продал лоши череши от кашон, който е зад красиво подредения щанд, реагирате на място и след това казвате на всички да не купуват от него. От друга страна ако някой е посрещнал вашите очаквания, поощрете го, препоръчайте го.


Други въпроси, които струва да си зададем в дискусиите по тази тема, са:

Какви са санкциите срещу тези, решили да не живеят спрямо социалния договор и установеното обществено доверие? Какви са преките ползи от общественото доверие? Какви рискове крие едно общество с високи нива на обществено доверие? Те струват ли си? Как се култивира обществено доверие? Има ли и ще има ли обществено доверие в България?

“Можеш да помогнеш!” Представяне на гражданската инициатива "Движение на българските майки"

С това изречение започна презентацията на фондация “Движение на българските майки” (ДБМ). Това са жени, които знаят за даден дом за деца, лишени от родителски грижи, колко деца кога са били болни, колко пъти са имал въшки и т.н. Жени, които започват с апела не да даряваме на домовете за деца памперси, лакомства или дограми. Защото за да помогнем, трябва да даряваме всъщност ласки, внимание и любов.

Роси, Каролина и Нела от ДБМ разказаха много и много вълнуващи факти за историята и дейността на фондацията. Ако те интересуват подробности, следващият път не пропускай нашите дискусии на живо. Тук ще прочетеш какви бяха акцентите, а Разномишленици и ДБМ са отворени, разбира се, за допълнителни въпроси.

По време на срещата участниците се запознаха с три жени, които освен че се грижат за собствените си деца и семейства, по време на майчинство започват да се ангажират и със съдбата на много други, изоставени бебета и деца, които нямат шанса да получата непосредствена семейна грижа и внимание. Освен с отделните личности, участниците се запознаха с ДБМ като една много интересна инициатива, стартирала преди седем години и която до ден днешен е уникална – функционира на доброволчески принцип. Това според тях започва дори да се превръща в подозрително за недоверчивия българин, който тепърва явно ще свиква, че и в България има хора, които ежедневно в продължение на години се ангажират доброволно и без заплащане, като граждани, а и емоционално.

Най-малко 30 съмишленици доброволци на ДБМ са разпръснати в градове из цялата страна, а много други се включват кампанийно. Звената на ДБМ по градове са самстоятелни и сами решават какви инициативи да стартират, как да разпределят събрани средства и т.н. ДБМ е пример за учаща се организация, която с времето достига до правилните начини за постигане на своите (формулирани) визия, мисия и цели. Започвайки в началото със събиране на средства и с материални дарения, в процеса на работа “майките” осъзнават, че децата в домовете са превърнати в консуматори от всички онези, които им изпращат или носят вкусотии и подаръци; и че децата всъщност имат нужда от редовно внимание и отношение на обич към тях, от това да са навън, вън от дома институция; да са в семейна среда. И че домовете за деца имат нужда от кадри, от човешки капацитет, който да помага на децата да излязат от тях. За съжаление има не малко дарители, които не искат да разберат това.

Именно първостепенните нематериални нужди на децата и младежите без родителска грижа оказват влияние върху решението ДБМ да се откаже от вече реализирния съвместен проект за луксозното защитено жилище “Заедно” до Божурище. Там младежите, излезли от домове, получават всичко – жилище, храна, услуги – на готово, без да са се преборили за него. По този начин защитеното жилище се превръща във вид инстиуция. Като алтернатива ДБМ създава проекта “САМ – Социална адаптация за младежи”. Чрез него младежите получат индивидуална и специфична подкрепа, например за повишаване на образователния статус, създаване на навици за отглеждане на деца, подкрепа при търсене на работа, психологическо и юридическо консултиране.

По проекти ДБМ работи не от самото начало, а едва от 2007 г. Фондацията констарира все по-добра комуникация с неправителствения сектор, което е особено ценно за защита на общите цели и лобиране пред държавните институции. Защото от друга страна ДБМ например констатират, че като членове на Националния съвет за защита на детето не успяват да постигнат особени резултати. Не случайно все по-голяма част от усилия им са насочени към промяна на системата и на нормативната уредба; множество проблеми се коренят в законодателството, както и в бюрокрацията и неадекватността на работа на отговорните държавни органи. Надълго обсъдени например в това отношение са проблемите при усвояването на европейски средства по проекти. За съжаление “социалните проекти не са социални”, когато се финансират от програми като Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Те превръщат организациите бенефициенти в администратори, трупащи папки с документи, отнемайки времето за реална работа с децата и без да се интересуват от постигнатия ефект в домовете. Очевидно проблемите в това отношение са големи, принуждавайки и ДБМ да се откаже от европейски проект, усвояван на хартия, но на практика без резултат.

Някои други алармиращи факти, според представителките на ДБМ:

При приемната грижа има множество случаи, при които нещата не вървят дорбе и се изисква повече контрол. Нужни са реално работещи публично-частни партньорства за изграждането на жилища в процеса на деинституционализация. Има прекалено много отговорни държавни институции по проблемите на децата без родителска грижа и липсва координация, ДАЗД няма реално контролиращи функции и е необходимо концентриране на отговорността в едно специализирано министерство. Но политиците нехаят за социалната политика, според ДБМ, и тя далеч не им е приоритет. Осиновители на деца над 5 годишна възраст нямат право на отпуск по майчинство – проблем, по който ДБМ ще настояват за законодателна промяна. В домовете продължават да влизат бебета, макар от друга страна осиновяванията да нарастват. Ако инициативи като тяхната не се бъркат навсякъде, множество проблеми остават скрити и се потулват. Продължава да има случаи на деца като тези от филма за Могилино.

Някои от отговорите на ДБМ:

Организиране на чисто емоциолани инициативи за децата, като например кръщенета, екскурзии в големи градове с цел социализация, акции за чистене на въшки и миене на дупета дори. Така например “майките” се опитват да продължат прекъснат проект, по който са водили деца от дом всеки месец за два дни в София, за да ги научат да се оправят сами, да видят какво е градски транспорт, личен лекар или библиотека. ДБМ въвлича деца от домовете в техните акции, учат ги да помагат. Ще се опитат да продължат проекта САМ с частно финансиране, отказвайки се от бюрократичното европейско такова. ДБМ печелят например така добре доверието не само на български студенти в чужбина, но и на германския работодател на български студент, който пожелава да дари 10 000 евро за наемане на специализиран персонал за дом за бебета с увреждания.

Как можем да подкрепяме ДБМ и ние:

С доброволен труд; менторство; знания; продукти; дарения по ведомост; директен дебит. Така например, на срещата Георги Богданов от Националната мрежа за децата, обединаваща 86 други организации със сходни цели, предложи да ДБМ да им помогне в изграждането на организационен капапцитет с три цели дни доброволен труд.

Някои научени уроци относно доброволческите граждански инициативи:

Зависят от нас и нашата активност и отдаденост. Достатъчни са малко на брой, но целенасочени проекти. Необходимо е доброволческите инициативи да останат съзнателно учещи се, защото правилният подход може да бъде открит в последствие, понякога и с цената на отказ от идеи или започнати проекти. След определен праг на растеж на организацията започва да се усеща липсата на административен капацитет, липсата на едно постоянно ангажирано ядро от няколко (наети) човека, които да поддържат растящата мрежа от доброволци, да инициират и движат проекти. От друга страна, няма нищо лошо в това да има множество и различни доброволчески организации.

С което Разномишленици са съгласни, като трябва да се продължат усилията за работа в мрежа и за учене един от друг. Затова и тези срещи ще продължат със събитието този понеделник, 27 юни, от 19 ч. в Американския център (Америкън Корнър) в Столичната библиотека. Темата на третата ни среща за идеЯлисти е: Можем ли да направим първите крачки към обществено доверие или да останем прагматични?

Съвсем скоро ще публикуваме и статия тук по темата и как ние разсъждаваме по темата.

Очакваме с нетърпение вашите отзиви и коментари!

ПС. Линк към събитието във фейсбук

Представяне на Книга за децата от домовете, 2 юни 2011 г.

Поредната среща на Идеялистите от Разномишленици се състоя на 2 юни 2011 г. Ден след Деня на детето, участниците в срещата имаха възможността да чуят и дискутират две доброволчески инициативи, посветени на деца в неравностойно положение и пример за това, че са необходими просто желание, упоритост и любов, за да задвижиш обществена кауза.

Книга за децата от домовете е проект на младежи от софийски домове за деца без родителска грижа, участващи в целогодишната образователна програма “Стъпи в бъдещето!” на фондация “Стъпка за България”. Шест момчета и момичета на 16, 17 и 21 години, леко притеснени, представиха книгата, която са съставили и с която искат да разкажат как стоят нещата в домовете в България. Събрали са интервюта от други деца, откъси от които, заедно със собствени авторски текстове по тях, ще бъдат включени в книгата. Темите са следните: причини за настаняване в дом, животът в него, с какво децата в домовете са различни от другите деца, адаптацията им към външния свят, организациите и хората, които им помагат, техните мечти. Още в началото на срещата младежите поискаха да чуят коя от тези теми изглежда най-важна за участниците в срещата, за да се съсредоточат повече върху нея, попитаха какво още да включат в книгата и дали да публикуват целите интервюта – търсейки очевидно външен поглед към работата си, знак за желание им книгата да бъде приета и четена с интерес.

В започналия разговор с публиката ставаше все по-видно, че шестимата тинейджъри са изключително съзнателни и отговорни по отношение на работата, с която са се захванали, както и признателни на Жени Пеева от фондация “Стъпка за България”, която ги слушаше с усмивка и от време на време им помагаше да продължат нататък с представянето – признателни за това, че е започнала този проект и че работи с тях през цялото време. В отговор на многото въпроси от публиката децата разказваха, че с книгата искат достъпно и разбираемо да покажат различните гледни точки към живота в домовете. Съставянето на книга е идея, произлязла от едно от децата. Работата по нея им доставя удоволствие, интервютата с други деца се получават, но за съжаление интервютата с възпитатели не са особен успех. Повечето от младежите бяха малко притеснени пред публиката, при все това всеки техен отговор беше конкретен, обмислен и аргументиран, макар и сравнително кратък. Малко изключение беше Исус, който разказа, че се занимава с философия, и беше доста по-приказлив и уверен от останалите. Той се държеше като момче, намерило за себе си отговори на доста житейски въпроси, и подхождаше борбено и позитивно към всички въпроси. Впечатление правеше, че всички тези шест деца разсъждават по теми като как да постигнеш целите си, какви всъщност са те, реални ли са и какво би могло да те спре. На въпроса “Какво означава да си живял в дом?” те отговарят, че означава да си видял много повече неща и да си по-силен, да гледаш по-реалистично на живота, от малък да се бориш с проблемите и да се справяш сам. Че са достатъчни реалисти показа, че не приемат без критично мнение понятия като “успели след дома (младежи, заживели навън)” и “успели спрямо мечтите си”. Че са достатъчно съвестни и заинтересувани, показва ангажираността им със съставянето на книгата. Че са искрени и земни, доказаха отговори на въпроса като този каква е първата им мисъл, когато се събудят сутрин – на един това е да отиде до тоалетна, на друг – че не си е направил домашното, а на трети – какво ново ще се случи днес.

Книжката ще е готова до няколко месеца. Във връзка с оформлението й са говорили дори и с графичен дизайнер, като в крайна сметка са решили да направят ръчно само няколко екземпляра от нея, които да могат да се предават от ръка на ръка. Публиката даде и свои съвети – например да публикуват пълния текст на интервютата не в книгата, а на бъдещата интернет страница на проекта. Яна Тавание предложи дори да окаже съдействие при намиране на издателство в бъдеще, а Теди Зарева спомена за възможността част от тиража да бъде закупен за предстоящата TEDxBG конференция. Браво! – такава е и идеята на тези представяния – както да представя интересния опит на вече съществуващи инициативи, така и да създава бъдещи партньорства.

И преди да разкажем за разговора с Движение на българските майки: Ако не знаете какво е “неконформист” – това е “човек, който няма комфорт”. От тази изходна точка младежите от дома ще се запознаят с книгата “Изкуството да бъдеш неконформист”, която получиха от Разномишленици за подарък. И надяваме се ще научат още нещо за това как да заживеят с все повече комфорт и увереност, помагайки и на други за това.