Дискусия ІІ: Можем ли българите да работим заедно за общата цел? Мнения и обобщения от дискусията

Нетърпението на участниците да се впуснат във втората тема от серията ни дискусии за идеЯлисти пролича още в самото начало, когато дефинираха въпросите за обсъждане. В публиката имаше заинтересовани в ролята на лидерството при работа в екип, доброволчеството, отношението към отговорностите, склонността към импровизация, креативност и инициативност. Като основен аспект на темата беше разпозната мотивацията за работа в екип – в името на общото благо, колективния успех или личностното израстване. Бяха разгледани и два типа поведение при работа в екип във връзка с ролята на самочувствието. Кое е по-полезно, постоянно да изтъкваме личните си качества пред колектива и да настояваме индивидуалният ни принос да бъде признат от всички или да бъдем по-безлични при комуникацията си с другите членове на екипа и основната ни цел да бъде създаването на колективно мислеща единица?





Дискусията беше съсредоточена върху три ключови аспекта на работата в екип след като се постигна общо разбиране за смисъла на думата екип, а именно защо решаваме да работим в екип, кой и с какви качества трябва да е лидер в екипа и какви методи да използваме, за да бъдат усилията ни успешни. Относно българският аспект на темата, много от дискутиращите се присъединиха към разбирането, че това не е причина българите да бъдат по-малко успешни при работа в екип. Но не липсваха и мнения, че характеристики на българската народопсихология пречат на българите да се отдадат всеотдайно на кауза, да работят в екип без желание да се самоизтъкват и с уважение към човека в позицията на лидер. Но въпреки това, тази трудност не бе определена като причина българите да не се научат да работят в екип и много от дискутиращите подкрепиха идеята, че трябва да се научим да боравим ефективно с това, което имаме и да не хабим време в чакане на перфектната среда и условия.

МОТИВАЦИЯ или защо изобщо работим в екип?
Проблемите, които бяха идентифицирани тук, бяха предимно свързани с пасивността на българския гражданин, който очаква някой да го накара и мотивира да направи нещо. Също така работата в екип, според участниците, изисква цел и проект, два елемента, които все още не са дефинирани, а и които най-вероятно няма да бъдат еднакво важни за всички. Тук индивидуализмът на българите беше определен като сериозна пречка тъй като рационалността играе голяма роля и ако ползата не е разпозната в самото начало, българинът би бил много по-малко склонен да вземе участие в действието.

По-крайни мнения бяха изказани относно факта, че без финансова изгода обикновеният българин рядко ще избере да отдаде време на доброволческа кауза. В този ред на мисли бе и аргументът, че дори когато българите решават да се включат към екип и неговата кауза, често несъзнателно един от мотивите им е да спечелят популярност и да бъдат признати. Следователно, дискутиращите се съгласиха, че успехът на екипната работа между българи се таи в установяването на правила и методи на поведение непосредствено преди началото на общото действие и определянето на ясно дефинирана цел и проект.




ЛИДЕРСТВО или кого и защо да слушаме и да го слушаме ли изобщо?
Обсъждането на лидерството предизвика може би най-много поляризирани мнения. Според някои от участниците, българите са неспособни да разпознават и да признават някого в позицията на лидер като често се стремят да се самоизтъкват и сами да бъдат признати за лидери. Освен желанието за самоизтъкване, тук от голямо значение е и разбирането, че признаването на друг лидер го извежда на челни позиции, докато следващите го по никакъв начин не печелят директно от това. Като друг проблем на лидерите бе индентифицирано незнанието им как да бъдат такива и са неспособността им да обединят екипа си около цел в името на общия интерес и да създадат взаимоотношения, които да признават и поощряват индивидуалния принос към колективния труд така че всеки член на екипа да се чувства оценен.

Сред другите мнения бе разбирането, че не от значение кой е лидерът, а колко осъзнати граждани сме, когато припознаем някой за такъв и го последваме. Според някои участниците, българите лесно се поддават на нечие лидерство и външно дефинирани цели, но рядко подхождат критично към процеса и реално преценяват зададените цели и възможните резултати. Не на последно място, лидерството не би трябвало да се разбира като позиция, чрез която се създават верни последователи, а отговорна длъжност, която създава други осъзнати лидери.

МЕТОДИ или знаем ли какво е работа в екип по принцип, как повече хора да се убедят в ефективността на тази практика за осъществяване на проекти?

Отново, почти всички участници в дискусията се съгласиха, че негативния опит на българите в работата по този метод, се дължи предимно на липсата на опит и допир с успели чрез тази практика организации и личности. Много рядко към работата в екип се подхожда научно с цел да си извлекат максимални ползи. Интересът на участниците към ролята на образователната система в този процес и това какви качества трябва да възпита у нас тя, за да можем успешно да работим в екип.

Изводите от дискусията като цяло навеждат към заключението, че българите все още не могат напълно ефективно да работят заедно за общата цел, тъй като не са добре запознати със спецификите на работата в екип, все още не са дефинирали конкретно целите си и имат различно и неконсенсусно разбиране за ролята на лидера. Много от дискутиращите обаче изразиха мнение, че тези проблеми са преодолими, но за да започне процесът на диалог и подаване на ръка е необходимо да осъзнаят колективно и да се елиминират.

И дори това да ни се струва непреодолимо препятствие, трябва да си припомним историята за Томас Едисон и неговите 1000 неуспешни опита да създаде електрическата крушка, променила посоката на развитие на целия свят. Когато го попитали как не се отказал след 1000 неуспешни опита, той отговорил, че не е имал нито един неуспешен опит, а е открил 1000 начина, по които крушката не може да работи, което така непрекъснато е увеличавало шанса му да намери начина, по който крушката ще проработи.