Скъпи заеднодействащи съмишленици,
Ето че сме готови с първия си по-структуриран анализ на двете ни дискусии, чрез който се надяваме да ви покажем, че предложенията и критиката не само че бяха активно търсени, но се взимат под сериозно внимание. Групата ни е настроена да предостави възможност за дискутиране на общественоважни теми в среда, напълно отговаряща на нуждите на дейни граждани и не бихме били успешни в това начинание без вашите съвети и предложения. Анализът е разделен на няколко аспекта с цел да представи кратко и систематично резултатите от проведените дискусии.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНАТА АНКЕТА
Втората публична дискусия на тема „Могат ли българите да работят заедно за общата цел?” бе значително по-високо оценена от мнозинството участници. 28 от 35 присъстващи са счели темата за интересна (14 са я намерили за прекалено обща) и близо 90% са харесали дискусията. За сравнение, първата ни публична дискусия на тема „Способен ли е обикновеният българин да провокира позитивна обществена промяна?” бе едва отчасти одобрена от 37% от присъстващите, а 20 от 25 души са счели темата за прекалено обща.
Ако модерирането по време на първата дискусия е прието като ограничаващо, то участниците на втората дискусия са го намерили за достатъчно либерално. Близо 25 от вас са определили споделените на втората дискусия мнения като интересни и по-същество, докато при първата дискусия 18 са казали, че мненията са интересни, а за 16 от участниците те са били извън темата. Но и при двете дискусии близо 90% са споделили, че биха поканили приятелите си на бъдещите дискусии на "Разномишленици".
ТЕМАТА
Основната бележка към темата е за нейния абстрактен характер. В резултат на това ще се стремим към по-ясно определени концепции за обсъждане, които не дават прекомерна свобода за интерпретация. В случай на отклонение заради различните възможни интерпретации на някои от използваните думи в темата, допускания ще бъдат правени, за да се фокусира дискусията. В течение на самата дискусия отклонения от темата няма да бъдат допускани, както и ще се избягва насочването на разговора към партийни аспекти.
Темите на бъдещите дискусии ще бъдат базирани предимно на предложенията на участниците, за да се стимулира активната ангажираност с инициативата и за да може публиката да извлече информация относно темите, които я интересуват. Темите ще бъдат поставяни в контекста на водещите въпроси на българското общество, които сме идентифицирали и така ще бъде създадена взаимовръзка между темите със съответната динамика, развитие и надграждане на цялостното ни познание за основните въпроси на българското общество. Вашите предложения за теми очакваме на фен страницата ни
МОДЕРИРАНЕТО
Особено успешно беше използването на жълти, червени и зелени листчета за контролиране на динамиката на дискусията. Системата за поощряване насърчаваше хората, които бяха одобрявани, да бъдат още по-активни. А наличието на ограничено време провокира изказващите се да структурират мненията си, правейки ги далеч по-въздействащи. За да ограничим изказванията извън темата, участниците ще разполагат и с един бял лист, чрез който ще могат да сигнализират на модератора, че изказването не е по темата.
Получихме предложение да създадем условия за обобщение на дискусията от страна на модератора в края на дискусията, за да създадем усещане на завършеност. Също така модераторът на следващата дискусия ще има малко по-рестриктивна роля с цел да се ограничи неспазването на правилата и неследването на темата. Помощник модераторът също така ще работи активно с мозъчната карта, като води визуално развитието на темата и участниците да проследяват развитието на темата и обсъждането на отделните аспекти на темата.
ЦЕЛ НА ДИСКУСИЯТА
Беше установена липсата на конкретно измерима цел, чието постигане да може да бъде проследено след края на дискусията. Това се дължи отчасти на непълното познаване за целите на "Разномишленици" от страна на публиката, обсъдени подробно в следващата ни статия. За да подобрим този аспект, ще представим скоро обобщените ни цели си в относително кратък формат, но и от следващата дискусия ще въведем метод, по който самите участници ще си задават собствени цели, като те самите се ангажират с тях и в края на дискусията ще определят дали са ги изпълнили. По този начин ще създадем условия на участниците да проследяват ясно резултати и постигнатите ползи за тях и останалите участници.
СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
Бъдещите ни действия, също обяснени и в публикация относно целите ни, ще бъдат посветени на намирането на общо приет план за действие. Ще превърнем групата участници в 'действомишленици' като предоставим възможност на непартийни инициативи да се презентират или като организираме дискусии на конкретна тема, която е от потенциален интерес за голяма част от участниците. Ще се стремим и да завършваме всяка дискусия с ясна визия и призив за действие, предложено от публиката или инициаторите.
Тези промени ще създадат насърчаваща към действие среда и ще дадат възможност на активните граждани да се срещнат с хора, споделящи техните виждания и да работят в екип. Обмислят се и варианти, които да променят формата на комуникация по време на самата дискусия, с цел да се постигне по-добра връзка между участниците. (Предложенията за това са дискусията да се проведе на открито, в кръг и с работа в групи.- това не си спомням да сме го обсъдили)
АТМОСФЕРАТА
Зарядът на дискусията беше определен като положителен и емоционален, което свидетелства ангажираността на участниците с темата. Постигна се диалог, а не проста размяна на реплики, въпреки че участниците споделяха сходни мнения.
"Разномишленици" благодарят за подробната обратна връзка, която получихме от много от вас и я оценяваме високо, защото само с ваша помощ по-бързо ще развием тази уникална по вид концепция за събития - срещи за „ИдеЯлисти“, така че този формат да отговаря на високите стандарти, които си поставяме за цел. Ако имате още какво да добавите, ще се радваме да го научим.
сряда, 18 май 2011 г.
петък, 13 май 2011 г.
Дискусия ІІ: Можем ли българите да работим заедно за общата цел? Мнения и обобщения от дискусията
Нетърпението на участниците да се впуснат във втората тема от серията ни дискусии за идеЯлисти пролича още в самото начало, когато дефинираха въпросите за обсъждане. В публиката имаше заинтересовани в ролята на лидерството при работа в екип, доброволчеството, отношението към отговорностите, склонността към импровизация, креативност и инициативност. Като основен аспект на темата беше разпозната мотивацията за работа в екип – в името на общото благо, колективния успех или личностното израстване. Бяха разгледани и два типа поведение при работа в екип във връзка с ролята на самочувствието. Кое е по-полезно, постоянно да изтъкваме личните си качества пред колектива и да настояваме индивидуалният ни принос да бъде признат от всички или да бъдем по-безлични при комуникацията си с другите членове на екипа и основната ни цел да бъде създаването на колективно мислеща единица?
Дискусията беше съсредоточена върху три ключови аспекта на работата в екип след като се постигна общо разбиране за смисъла на думата екип, а именно защо решаваме да работим в екип, кой и с какви качества трябва да е лидер в екипа и какви методи да използваме, за да бъдат усилията ни успешни. Относно българският аспект на темата, много от дискутиращите се присъединиха към разбирането, че това не е причина българите да бъдат по-малко успешни при работа в екип. Но не липсваха и мнения, че характеристики на българската народопсихология пречат на българите да се отдадат всеотдайно на кауза, да работят в екип без желание да се самоизтъкват и с уважение към човека в позицията на лидер. Но въпреки това, тази трудност не бе определена като причина българите да не се научат да работят в екип и много от дискутиращите подкрепиха идеята, че трябва да се научим да боравим ефективно с това, което имаме и да не хабим време в чакане на перфектната среда и условия.
МОТИВАЦИЯ или защо изобщо работим в екип?
Проблемите, които бяха идентифицирани тук, бяха предимно свързани с пасивността на българския гражданин, който очаква някой да го накара и мотивира да направи нещо. Също така работата в екип, според участниците, изисква цел и проект, два елемента, които все още не са дефинирани, а и които най-вероятно няма да бъдат еднакво важни за всички. Тук индивидуализмът на българите беше определен като сериозна пречка тъй като рационалността играе голяма роля и ако ползата не е разпозната в самото начало, българинът би бил много по-малко склонен да вземе участие в действието.
По-крайни мнения бяха изказани относно факта, че без финансова изгода обикновеният българин рядко ще избере да отдаде време на доброволческа кауза. В този ред на мисли бе и аргументът, че дори когато българите решават да се включат към екип и неговата кауза, често несъзнателно един от мотивите им е да спечелят популярност и да бъдат признати. Следователно, дискутиращите се съгласиха, че успехът на екипната работа между българи се таи в установяването на правила и методи на поведение непосредствено преди началото на общото действие и определянето на ясно дефинирана цел и проект.
ЛИДЕРСТВО или кого и защо да слушаме и да го слушаме ли изобщо?
Обсъждането на лидерството предизвика може би най-много поляризирани мнения. Според някои от участниците, българите са неспособни да разпознават и да признават някого в позицията на лидер като често се стремят да се самоизтъкват и сами да бъдат признати за лидери. Освен желанието за самоизтъкване, тук от голямо значение е и разбирането, че признаването на друг лидер го извежда на челни позиции, докато следващите го по никакъв начин не печелят директно от това. Като друг проблем на лидерите бе индентифицирано незнанието им как да бъдат такива и са неспособността им да обединят екипа си около цел в името на общия интерес и да създадат взаимоотношения, които да признават и поощряват индивидуалния принос към колективния труд така че всеки член на екипа да се чувства оценен.
Сред другите мнения бе разбирането, че не от значение кой е лидерът, а колко осъзнати граждани сме, когато припознаем някой за такъв и го последваме. Според някои участниците, българите лесно се поддават на нечие лидерство и външно дефинирани цели, но рядко подхождат критично към процеса и реално преценяват зададените цели и възможните резултати. Не на последно място, лидерството не би трябвало да се разбира като позиция, чрез която се създават верни последователи, а отговорна длъжност, която създава други осъзнати лидери.
МЕТОДИ или знаем ли какво е работа в екип по принцип, как повече хора да се убедят в ефективността на тази практика за осъществяване на проекти?
Отново, почти всички участници в дискусията се съгласиха, че негативния опит на българите в работата по този метод, се дължи предимно на липсата на опит и допир с успели чрез тази практика организации и личности. Много рядко към работата в екип се подхожда научно с цел да си извлекат максимални ползи. Интересът на участниците към ролята на образователната система в този процес и това какви качества трябва да възпита у нас тя, за да можем успешно да работим в екип.
Изводите от дискусията като цяло навеждат към заключението, че българите все още не могат напълно ефективно да работят заедно за общата цел, тъй като не са добре запознати със спецификите на работата в екип, все още не са дефинирали конкретно целите си и имат различно и неконсенсусно разбиране за ролята на лидера. Много от дискутиращите обаче изразиха мнение, че тези проблеми са преодолими, но за да започне процесът на диалог и подаване на ръка е необходимо да осъзнаят колективно и да се елиминират.
И дори това да ни се струва непреодолимо препятствие, трябва да си припомним историята за Томас Едисон и неговите 1000 неуспешни опита да създаде електрическата крушка, променила посоката на развитие на целия свят. Когато го попитали как не се отказал след 1000 неуспешни опита, той отговорил, че не е имал нито един неуспешен опит, а е открил 1000 начина, по които крушката не може да работи, което така непрекъснато е увеличавало шанса му да намери начина, по който крушката ще проработи.
Дискусията беше съсредоточена върху три ключови аспекта на работата в екип след като се постигна общо разбиране за смисъла на думата екип, а именно защо решаваме да работим в екип, кой и с какви качества трябва да е лидер в екипа и какви методи да използваме, за да бъдат усилията ни успешни. Относно българският аспект на темата, много от дискутиращите се присъединиха към разбирането, че това не е причина българите да бъдат по-малко успешни при работа в екип. Но не липсваха и мнения, че характеристики на българската народопсихология пречат на българите да се отдадат всеотдайно на кауза, да работят в екип без желание да се самоизтъкват и с уважение към човека в позицията на лидер. Но въпреки това, тази трудност не бе определена като причина българите да не се научат да работят в екип и много от дискутиращите подкрепиха идеята, че трябва да се научим да боравим ефективно с това, което имаме и да не хабим време в чакане на перфектната среда и условия.
МОТИВАЦИЯ или защо изобщо работим в екип?
Проблемите, които бяха идентифицирани тук, бяха предимно свързани с пасивността на българския гражданин, който очаква някой да го накара и мотивира да направи нещо. Също така работата в екип, според участниците, изисква цел и проект, два елемента, които все още не са дефинирани, а и които най-вероятно няма да бъдат еднакво важни за всички. Тук индивидуализмът на българите беше определен като сериозна пречка тъй като рационалността играе голяма роля и ако ползата не е разпозната в самото начало, българинът би бил много по-малко склонен да вземе участие в действието.
По-крайни мнения бяха изказани относно факта, че без финансова изгода обикновеният българин рядко ще избере да отдаде време на доброволческа кауза. В този ред на мисли бе и аргументът, че дори когато българите решават да се включат към екип и неговата кауза, често несъзнателно един от мотивите им е да спечелят популярност и да бъдат признати. Следователно, дискутиращите се съгласиха, че успехът на екипната работа между българи се таи в установяването на правила и методи на поведение непосредствено преди началото на общото действие и определянето на ясно дефинирана цел и проект.
ЛИДЕРСТВО или кого и защо да слушаме и да го слушаме ли изобщо?
Обсъждането на лидерството предизвика може би най-много поляризирани мнения. Според някои от участниците, българите са неспособни да разпознават и да признават някого в позицията на лидер като често се стремят да се самоизтъкват и сами да бъдат признати за лидери. Освен желанието за самоизтъкване, тук от голямо значение е и разбирането, че признаването на друг лидер го извежда на челни позиции, докато следващите го по никакъв начин не печелят директно от това. Като друг проблем на лидерите бе индентифицирано незнанието им как да бъдат такива и са неспособността им да обединят екипа си около цел в името на общия интерес и да създадат взаимоотношения, които да признават и поощряват индивидуалния принос към колективния труд така че всеки член на екипа да се чувства оценен.
Сред другите мнения бе разбирането, че не от значение кой е лидерът, а колко осъзнати граждани сме, когато припознаем някой за такъв и го последваме. Според някои участниците, българите лесно се поддават на нечие лидерство и външно дефинирани цели, но рядко подхождат критично към процеса и реално преценяват зададените цели и възможните резултати. Не на последно място, лидерството не би трябвало да се разбира като позиция, чрез която се създават верни последователи, а отговорна длъжност, която създава други осъзнати лидери.
МЕТОДИ или знаем ли какво е работа в екип по принцип, как повече хора да се убедят в ефективността на тази практика за осъществяване на проекти?
Отново, почти всички участници в дискусията се съгласиха, че негативния опит на българите в работата по този метод, се дължи предимно на липсата на опит и допир с успели чрез тази практика организации и личности. Много рядко към работата в екип се подхожда научно с цел да си извлекат максимални ползи. Интересът на участниците към ролята на образователната система в този процес и това какви качества трябва да възпита у нас тя, за да можем успешно да работим в екип.
Изводите от дискусията като цяло навеждат към заключението, че българите все още не могат напълно ефективно да работят заедно за общата цел, тъй като не са добре запознати със спецификите на работата в екип, все още не са дефинирали конкретно целите си и имат различно и неконсенсусно разбиране за ролята на лидера. Много от дискутиращите обаче изразиха мнение, че тези проблеми са преодолими, но за да започне процесът на диалог и подаване на ръка е необходимо да осъзнаят колективно и да се елиминират.
И дори това да ни се струва непреодолимо препятствие, трябва да си припомним историята за Томас Едисон и неговите 1000 неуспешни опита да създаде електрическата крушка, променила посоката на развитие на целия свят. Когато го попитали как не се отказал след 1000 неуспешни опита, той отговорил, че не е имал нито един неуспешен опит, а е открил 1000 начина, по които крушката не може да работи, което така непрекъснато е увеличавало шанса му да намери начина, по който крушката ще проработи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)