Преди време ви написахме, че ще скоро ще ви опишем нашият гражданин-модел, за качествата, които различават гражданите от жителите, непримиримите търсачи на справедливост и пасивните наблюдатели.
Няма да задълбаваме в несъществени характеристики като да е умен, успешен и така нататък. В нашите очи този гражданин е преди всичко смел, за да може да застане и да защити с личността си дадена правда. Животинският инстинкт на самосъхранението при него не надделява над човешкото разбиране за справедливост и истина. И ако това се случи, и ако ние всички наистина приемем този модел за основен в нашето поведени ще изчезнат и причините поради, които много от нас отстъпват, мълчат, крият се и лъжат.
Да си отговорен към физическото си съществуване в нашето общество се е превърнало в антонимно понятие на гражданската активност. Незнайно защо много от нас вярват, че правилната постъпка за тях и децата им би била да не се занимават, но не проумяват, че истинската безотговорност е тяхното бездействие. А как ще кажат на вече порасналите си деца, че обществото, в което живеят е плод на тяхното бездействие и безхаберие? Нима всички предпочитат съществуването пред живеенето?
Прави сте, не всички, но и тези, които живеят се делят на две групи. Освен сходните на нас активисти, живеят и тези, възползвали се от безхаберието на останалите. Затворени в своя свят, своите успехи, напълно егоистични и доволни те нямат мотив да участват в подреждането, защото им е изгоден безпорядакът.
А нашият гражданин-модел не изпитва вина, и не прекарва целия си живот борейки се с това чувство. Той не си казва, че няма да прави нищо, защото няма да успее. Той застава зад истината и поема последствията. Мисли в решения, а не в проблеми, и даже не мисли, а действа.
Пък относно мишките и хората, всеки сам решава дали да ходи изправен или да лази по земята в тъмното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар