Свикнала съм да чувам „така не може, така няма да стане” и колко изненадана бях да чуя на дискусия, свързана със създаването на солидарно гражданско общество в България, думите „ами нека го направим”.
Ето я и предисторията на тази шепа идеалисти и оптимисти, присъствали на срещата:
Всеки един от нас в годините на своето себеосъзнаване е разбрал, че иска да създава в името на общото благо, по-точно в името на едно здраво българско гражданско общество. Създавали сме проекти, инициативи, неправителствени организации, клубове, сдружения, движения и куп други, за да преборим инертността и да променим посоката на развитие и отношенията между хората. Нашите действия са имали ефект, както тези на много други шепи ентусиасти, разпръснати из България, но някак си много малко от нас са знаели за съществуването на другите.
И така, решихме, че за да имат ефект нашите действия те трябва да станат популярни и осъзнати от другите около нас, че трябва да заразим с нашата кауза на първо място онези, които също като нас считат, че има нещо изначално грешно в това как обществото ни функционира. Ние не бързаме, смятаме, че имаме необходимото време да осъществим проекта си. Но как? Тук е време да кажа нещо, което забравих да спомена в началото. Нашият оптимизъм не ни пречи да сме реалисти. Именно необозримото количество проекти, успешни и неуспешни, в които сме участвали ни кара да търсим практичните решения на този проблем. И ето как си го представяме ние (всеки един човек, които чете това, е естествено да мисли по различен начин и ние сме далеч от това да твърдим, че само ние знаем как, затова се обръщаме към вас, критични граждани, споделете вашата визия, вашето решение, за да намерим най-добрият път към това мечтано общество):
- За нас най-важен е личният пример, който генерира видима и осезаема промяна. Заради тази промяна хората започват да се движат в посоката на нашия личен пример, да повтарят нашите действия и чрез това движение, личният пример се разпространява, става навик и утвърждава своето място в ежедневието на обикновените хора.
- Е, вече действаме и се движим, сега и време да се координираме да увеличим производителността си като се възползваме от факта, че сме много. Време е да създадем мрежа и нека към тази мрежа добавим не само волята и личните си качества, но и професионализма си.
- И тогава хората започват да осъзнават отговорността за действията си, да разбират, че те имат ефект не само върху тях, но и за околните, че добрата постъпка не остава забравена, а това усещане е ключът към оптимизма и вярата, че „да, промяната е постижима и е в наши ръце”.
- А кулминацията е всичко, което искаме да постигнем и ни е необходимо: нов морал и усещане за емпатия сред хората. Не ни се иска този морал да казва какво не трябва да се прави, искаме той да учи какво да правим, за да се чувстваме щастливи и способни да развиваме пълния си капацитет, да се чувстваме сигурни, разбрани и приети в това общество от нов тип. Солидарност и разбиране за синонимни на нашата цел. Ако успеем да ги вкореним в нашето общество, ще успеем да постигнем нашата цел.
А вие ще ни помогнете ли?
Да, да, ще помогна! Как да стане? ^^
ОтговорИзтриванеНай-добрата помощ на този етап би било генерирането на идеи и желанието да се обсъжда визията, представена в този блог, за да се опише целта по-прецизно. На малко по-късен етап, когато знаем какво искаме и какви могат да бъдат инструментите, ще са ни необходими и войници - ние и вие!
ОтговорИзтриванеПътят към свободата винаги е бил преграден с тръни, лъжи, заблуди и добри намерения - прегради в нас, и вън от нас. Подводните камъни са много, съпротивата на властимащите е огромна и макар не тоталитарна от 20 години, е напълно успешна - ТЕ успяха да запазят монополът си над властта. А властта трябва да отиде в обществото - във всички /грамотни/ граждани равноправно - това е ЦЕЛТА, която има смисъл. Защото без власт не можеш да промениш системата - действащите правила на играта, а приватизирането /отиването й просто в друга група, а не във всички/ произвежда отново лошо публично управление. Когато всички седят на масата с баницата /и решават на кого колко за какво/ по-трудно се краде /дори всички да са егоисти/ - елементарно. Остава да се направи. 21 век ни дава шанс за това.
ОтговорИзтриванеВъпреки усилята на властимащите да съсипят интелигенцията ни, все още има достатъчно умни и будни хора, които няма да оставят България на тези чакали.
ОтговорИзтриванеСредната класа избяга зад граница, но трябва да не забравя патриотичния си дълг!
Надявам се, че ще намерим сили и начин да се обединим и да подредим разграбената ни държава по пътя към Европа! Струва си да се борим за повече инструменти за пряк граждански контрол над управляващите, защото времето на голите обещания и доверето отмина. Каква е тази демокрация без един референдум?! Това е другарска демокрация, с партии ментета, пръстите на една ръка. Да им покажем, че има и реална демокрация, с повече елементи на пряка демокрация, гарантиращи лоялността на представителите към Суверена.
Аз знам, че свобода не се подарява и че само тези, които използват свободата си, остават свободни. Затова ще се боря с вас!