ДИСКУСИЯТА И ПОЗИЦИЯТА НА УЧАСТНИЦИТЕ
Общуването по време на дискусията, която се проведе на 17-ти януари беше с позитивен тон, изпълнено с мнения, идеи и споделяне на опит от страна на участниците. Дойдоха активни хора, повечето от които вече бяха участвали в граждански инициативи. Те донесоха със себе си цяла торба аргументи и опит за това как те самите са участвали в положителна промяна.
Това донесе изненада на нас, организаторите, защото липсваше дори един човек, който да мисли, че е невъзможно обикновеният българин да предизвика положителна промяна. В този ред на мисли ние всички си тръгнахме заредени с хубави емоции, защото се запознахме с хора, които споделят нашите ценности и още повече - с удоволствие бихме разказвали за техния пример.
ТЕМАТА
Беше коментирана темата на дискусията. "Обикновеният българин" беше дефиниран като български гражданин, който не е на властови позиции, тоест, не взима директно управленски решения по отношение на българското общество.
– "Промяната е преминаването от едно стабилно състояние в друго стабилно състояние"
– "Малките стъпки водят към големи промени"
Под "положителна" промяна се разбира положителна промяна, която е дълготрайна и засяга на първо място личността, нейния морал и действия, обкръжение, и като следствие обществото, в което тя участва. Най-силен акцент в тази промяна е превръщането на личността в пример за подражание.
Липсата на отрицателни мнения предизвика и липса на поляризация на мненията, които бяха изразявани. Това, колкото и хубаво да е като факт, се оказа и най-голямата трудност по време на дискусията. Хората ставаха и говориха с разностранни и различни аргументи, които рядко кореспондираха един с друг.
Въпреки това обаче дискусията изживя пълните фази на анализ, градивно отношение и обедини участниците в желанието да намират конкретни решения на проблемите, които те самите бяха набелязали.
Беше направен анализ какво е българското общество и от каква промяна има нужда то.
АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
Като основна беше посочена кризата в духовно отношение(повсеместна апатия, нисък морал), липсата на достатъчно положителни примери и силно изразената индивидуалност на българите, която пречи на това те да се обединяват и да действат заедно:
– "Мисля, че хора, които не вярват в нищо, не могат да имат обща ценностна система и да променят каквото и да е"
– "На това общество му липсват примери"
– "Човек изпитва повече кураж, когато вижда себеподобни"
– "Бих разделил хората на два типа: първи - тези, които имат нужда от лидер/пример/идеал/ пътеводна светлина и втори - тези, които нямат нужда да следват някакъв конкретен пример, а могат сами в себе си да намерят отговорите и морала, от които имат нужда"
– "Промяната е бавна, а ние сме нетърпеливи"
Като проблем, освен силно изразената индивидуалност в българското общество, беше набелязана и липсата на визия "за нещо по-глобално". Участниците се обединиха около мнението, че има много организации, но те не си взаимодействат и не си помагат.
Сред духовните проблеми, особен акцент падна върху нещастието:
– "Аз мисля, че има начин да се промени обществото. Първо - като се откаже от нещастието си. Ние в България сме свикнали да се сравняваме само с най-добрите и така да си намираме оправдание да се чувстваме зле. В света има около 260 държави, а ние във финансово отношение сме в топ 50."
Като допълнение на последното, беше изказано мнение на база едно конкретно изследване("графика на щастието", The Economist), според което българите са най-нещастното население в света спрямо дохода си
– "Ние българите сме намерили начин как да сме максимално нещастни от това, което сме и това, което имаме. Ние съумяваме да предизвикаме това усещане. Това е наше специално умение".
Според едно от мненията обаче, кризата в България е преди всичко финансова, не е изключение от световните процеси и следователно е външно предизвикана(беше даден пример за такъв външно предизвикан финансов процес)
– "не е задължително недоволството да е лошо качество, не може тотално да се изолираме и да не се сравняваме с другите народи, трябва ни пътеводител."
В отговор се чуха мнения като следните:
– "Човек дори да получава повече доходи, пак може да е най-недоволен от доходите си"
– "Пътеводителят трябва да е не само материалното, а и духовното".
В ТЪРСЕНЕ НА НАЧИНИ ЗА ПРОМЯНА
Макар, че въпросите "как" да се осъществи тази промяна не присъстваха в заглавието на дискусията, положителният заряд на участниците съвсем естествено започна да генерира техните отговори. Едната от идеите, която участниците очертаха е, че промяната:
1. започва от личния пример(морал, култура, образованост, отношение, резултатност, позитивизъм, вдъхновение);
2. преминава през обкръжението на отделния човек, заразява неговото мини-общество(т.е. естествено обкръжение от хора, включително организациите, в които участва, с определени ценности и вяра, с разпространяване на култура на образованост и взаимопомощ);
3. разраства се чрез споделяне на опит и съдействие между неправителствените организации; те имат ролята също така да популяризират отделните примери за успешни граждански инициативи;
4. с постоянство в тези неща, обществото постепенно се солидаризира и се променя положително според примера на организациите и отделните хора в тях. "Така, както има отрицателна пропаганда в медиите, нека ние пък да пропагандираме положителното"
Долу може да прочетете някои от конкретните изказвания.
Личен пример и сблъсък с реалността:
– "Хората трябва да повярват, че могат да донесат НЯКАКВА промяна"
– "Важно е да знаеш, че можеш да промениш нещо без одобрението на институциите, трябва поне да се опиташ"
– "Няма как едни хора да ги промениш като протестираш, щом като те имат механизъм да те смачкат"
– "Никой не иска да сменя правителството, защото няма с кого да го смени. Нека да правим простите неща."
– "Медиите са корумпирани, телевизията е пропаганда. В медиите акцента е върху негативното";
– "Това е промиване на мозъци, за да не сме способни да мислим трезво";
– "Трябва да започнат хората да гледат по-малко телевизия и да спрат да четат вестници"
– "Трябва да сме образовани"
Действие в мрежа:
– "Една птичка пролет не прави"
– "Ние когато действаме в някаква инициатива, другите организации трябва да ни съдействат, за да видят останалите, че имаме сила на словото, имаме сила на действието"
– "Ние дали търсим наш си пример, дали можем да създадем помежду си балкански пример?"
Цялото общество:
– "Гледайки едно общество, трябва да търсим начините за духовно израстване на народа и това е далеч по-трудно"
УСПЕШНИ ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ
Едно от най-хубавите неща в тази дискусия, в духа на търсенето на личен пример, участниците разказаха как те самите са предизвикали положителна промяна, чрез осъществяването на успешни граждански инициативи. Те бяха разностранни - от промяна на отношението на шофьора на автобус до въвеждането на нов закон в парламента. Особено вдъхновяващ беше разказа за инициатива, в която чрез съдействие с ЕС и активно изразена гражданска позиция е бил въведен закон срещу домашното насилие. Други, не по-малко значими разкази бяха за успешни инициативи в защита на природата; вело-маратон; успехи на на училищни настоятелства; сдружения на българи в чужбина; инициативи за превенция на насилието сред млади хора; защита на студентските права; успешни инициативи за подобряване средата на живеене в жилищен квартал. Подробности за тези и други инициативи имахме възможност да обсъдим в лични срещи след края на дискусията, в предварително резервирано за участниците столично заведение.
Участниците изявиха желание да дойдат на следващите дискусии, организирани от Разномишленици, а Разномишленици от своя страна обещаха да се възползват максимално от съветите на участниците. Колкото до нас, организаторите и нашето пристрастно мнение - дискусията остави в нас положителен вкус и голяма доза оптимизъм. Благодарим ви за примера и удоволствието да дискутираме заедно - прибрахме се вкъщи с повече надежда и вдъхновение. С нетърпение очакваме следващата ни среща с вас и вашите идеи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар