Защо ще успеем?

Не звучи ли доста самоуверено?... Затова ние като истински реалисти-мечтатели (това пък звучи абсурдно... а може би въобще не е...) преценихме, че първо трябва да се попитаме „А защо няма да успеем?”. Нищо различно от този въпрос не би имало по-шокиращ ефект върху група оптимисти. Изведнъж след реене в облаците и представи как в сърцата и умовете ни може да се заражда панацеята за българското общество, някои ни предизвика на първия от съществуването на нашата групичка дуел. За първи път трябваше да се отбраняваме, трябваше да докажем защо няма да се провалим, защо ще постигнем целта си. Ние се справихме много добре. Тимбилдинг от първо качество. Но как се защитаваш от нещо, без да знаеш каква е същината му, навиците, тактиките и стратегиите, които е използвало при последната си битка? След дълго и тежко мълчание, което стаята за наши срещи никога не беше преживявала, започнахме да изброяваме характеристиките и причините за евентуалния провал. Ето и нашият предварителен списък от предизвикателства с контра –аргументи към всяко от тях (тези от вас, които имат опит, кажете какво пропускаме, за да опознаем врага и за да го преборим. ):

Много говорим, не правим нищо, липсва конкретика и действия, но нима е лошо да знаем какво искаме да постигнем преди да тръгнем по пътя?

Трудно и сложно е, непосилна задача, ще се борим с резултати, формирали се с деситилетия, но ние смятаме, че нещо е трудно, когато си го помислиш. Въпрос на гледна точка е, а нашата е, че при желание няма невъзможни неща.

Обществото не е готово, прекалено много хора са фиксирани в идеята да осигурят битовото си оцеляване и ще останем неразбрани, но ние не искаме да повлияем на всички изведнъж. Ние искаме ефектът от нашите действия да е лавинообразен, ние повлияваме на отделни групи, те на други и така числото на всички, въвлечени в мрежата расте. А за да достигне идеята ни до хората, трябва да използваме ефективни методи на комуникация и да предизвикваме обществена дискусия. (И ти сега си въвлечен в това наше намерение.) За да бъдем разбрани ние не искаме да се впускаме в убеждаване чрез постоянни спорове, ние искаме чрез танц да придвижим обществото от точка А до точка Б чрез плавни синхронизирани движения.

Малки сме, но не сме сами. Трябва да намерим другите „лястовички” и с тях да направим пролетта. И дори тогава няма да е от значение броят ни, а качеството на идеите ни, визията ни за тяхната реализяция и и собственото ни желание да се отдадем на каузата.

След време може да се уморим, да изгубим вяра и знаейки това сега е моментът да проумеем, че ефектът ще дойде след доста време и че идеята ни, за да се случи така, както си я представяме сега, трябва да премине през много етапи на развитие. Още от сега трябва да се заредим с търпение и сила, с които да посрещнем някой миг на колебание и обезверяване в бъдещето.

Различни личности сме, не се познаваме като отбор, но не се ли става най-лесно отбор, когато всички се интересуват от едно и също? Не е важно, че не се познаваме, важно е, че имаме желание да променим този факт, а и всеки от нас е изживял определени случки и е стигнал до определени заключения сам, за да иска тази промяна.

Вероятно в един момент някой ще попита кои сме ние, ние сме разномислещи съмишленици, всеки със своята история и опит, всеки със своя идеал, но всеки активен гражданин, които не само иска да участва в създаването на общество-модел, но иска да стане достойна част от него като се самоусъвършенства и култивира в себе си качествата на гражданина-модел. А кой е той в нашите представи ще ви кажем скоро.