Преди да преминем към позицията на Разномишленици по тази тема, ни се иска официално да поканим всички ви да се присъедините към фен страницата ни във фейсбук, както и да следите блога ни на:
http://raznomishlenik.blogspot.com/
Радваме се също така, че ще се срещнем с близо 50 разномислещи съмишленици на 17 този месец, за да дадем старт на серия дискусии, чрез които смятаме да се насочим практически към постигането на нашата цел – преобразено българско гражданско общество, което е активно и солидарно.
А сега, към темата:
Преди да кажем възножно ли е или не, трабва да се попитаме кой е обикновеният българин и какво е положителна промяна. Под обикновен българин, ние разномишлениците, разбираме всеки един гражданин на Р България, а и всички постоянно пребиваващи жители на страната, които нямат законодателна власт над други освен самите себе си и дните им преминават във вземането на решения, свързани с техния бит и среда на живеене. Горното определение изключва хора, които заемат държавни длъжности, но само в случайте, когато действията им са продиктувани от характера на длъжността им и/или пълното отсъствие на морални стожери, които определят границите на позволените им действия.
Положителната промяна за нас е по-разтегливо понятие като, разбира се, акцентът пада на постигането на пълно преобразяване на българското общество по начин, който вече споменахме. Но, загледани в далечното, и надяваме се светло, бъдеще, ние все пак разбираме необходимостта от малки положителни промени, които да определят наличието на прогрес. Примерите затова могат да бъдат много: от това да започнем да ценим градинките и междублоковите пространства и да ги пазим чисти и красиви, до това да сме наясно с факта каква огромна част от българите тънат в мизерия и нищета и като солидарни членове на едно общество да се погрижим това да спре да се случва.
Невъзможно е за Георги от бл. 621 да излезе една сутрин пред входа сии да каже от днес никой няма да мърси пред входа и всички ще чистят, но обикновеният Георги може спокойно да излезе пред блока си с чувал и ръкавици и да събере боклука пред входа. Това е силата на обикновения човек, силата да направи нещо сам, да даде личен пример и да окуражи съседите си, които са мразили да живеят на мръсно, но не са искали да изглеждат странно или са разбирали чистенето като акт на принизяване. Много ще кажат защо Гошо трябва да чисти, и отговорът е лесен. Понякога всичко, което ни е необходимо да осъзнаем в какво живеем е едничкото действие на някой друг. Гошо не търси признание нито иска да докаже, че другите са прасета. Гошо иска да покаже, че входът може да бъде чист, че не е трудно, и преди всичко на самия Гошо му е много по-приятно да живее на чисто. След 3 почиствания Гошо няма да е сам, след още 3 ще му се налага да чисти само веднъж на 3 месеца, а след година няма да чисти изобщо, защото никой няма да прави мръсно. Положителната промяна е настъпила за това малко общество, но с нея се е родила и вярата в селата на обикновения човек.
Опростен пример, който като модел обаче е лесно приложим за повечето проблеми в нашето общество. Той също показва че обикновеният българин е способен да предизвика положителна промяна. Говорихме за малките стъпки, а сега си представете, че Гошо среща Пешо, той пък познава Иван, а Иван е приятел с Мая и Мария и те всички са били първите, почистили техните входове. Те са събират, говорят, обменят идеи и планират следващата си идея, по-голямата стъпка, да стане чисто пред всички входове в техния квартал.
Просто казано, това правим и ние, всеки от нас и вас е направил малките си стъпки, показал е ентусиазма и качествата си да бъде необикновен обикновен човек и е провокирал промяна, но сега искаме да намерим всички като нас, да определим какво мърси входа ни и заедно да го изчистим. Проблемът е по-голям, затова ни трябва повече енергия, повече ентусиазъм и идеи и знаем, че те ще дойдат от вас. Но в никакъв случай не спирайте да променяте обществото с индивидуалните си действия! Но докато го правим, заедно ще преминем на следващото ниво.
Както може да видите по снимката ни, от свещи тичаме към крушки, зареждащи се директно от земята. Това сме всички ние – не трябва някой да ни пали и няма кой да ни угаси, защото слънцето ще продължава да свети и нашите панели няма да спрат да използват тази енергия.
Истинските лидери са обикновените хора с необикновена решителност и вътрешна сила и е време да го осъзнаем и поемам управлението на кораба и да спрем да се оправдаваме, че вечно някой друг не го е насочил натам, накъдето трябва.
